утре е Вчера обърнато наопакИ

откъси от бъдещата ми книга-игра [You must be registered and logged in to see this image.]

Нещо като предговор :-)

Времето, Времето...
То никога не ни е по мярка.
Когато искаме да побърза, мързеливо изтегнато по гръб из небесните поляни издухва пух от звездни глухарчета и брои копчетата по пижамките на облаците.
А щом го помолим да спре, бяга с бързината на виторог сръндак и ни се смее.
Времето носи къси туники и обича да скитосва по покривите и лешниковите поляни. Закача се по къпинаците и в сърдитите ни мисли.
Кръпка след кръпчица превръщат туниките му в дъги – 7, 8, 9– цветни и луди.
Смях на шарено и сълзи на черно-бялото се завихрят в една приказка без край. Обелени колене и ухилена мутра. Пръчка за конче и бабино сладко от смокини.
Хайде да преброим кръпките по днешната му туника – май са 13 на брой.
Нали не сте фаталистчета и не мислите, че 13 носи нещастие?!
То си е число, както всички други....
Прилича на буквичката В, с която започва – вода, вяра, веселие и всичко...
Хайде, настанете се удобно и нека приказните историйки да започнат...