СЪРЦЕ

СЪРЦЕ

Тя и ... един не-поет 4RD

Пусни го да лети това сърце,
да диша, бие и гори по-жарко.
Сега му трябва повече небе
сега, когато трябва да е ярко.

Дошла е есен и завивка мека
довяла е над цялата земя -
листата й се носят надалеко
и скриват всяка болка и тъга.

Но твоето сърце с по-силен трепет
дори в потока есенен гори.
Не се свени, пусни го да укрепне,
не го прикривай ти с коси от свила.

Не го заключвай в старите решетки.
То има своя броня и вериги,
и пътища, които е поело.

То птица волна е, не е грешило -
неволно ще лети и ще е смело.

Глухарчетата вече прецъфтяха...
Сега...аз как да му направя парашут?
На слънцето опари си крилата,
а после те изтръпнаха от студ...

Да позволя на есенния вятър
да го подхване, сякаш е листо?
Да го издигне бавно над Земята
и после ... да броя до сто,

докато то отново пада, (гравитация...)
и бавно се покрива със мъгли.
Защото пак не е разчело знаците.
Защото пак е бързало да полети.

Не го насилвам...То само си знае,
дали дошло е време за криле...
Не си ли чувал Тайната на Тайните –
Сърцата знаят всичко най-добре!

браво и на двамата!!! good

Благодаря и от двамата 4RD

повтарям "Браво" ! ! ! rev

:foryou: :foryou: :foryou: :foryou: :foryou:

:sun: