Аз - Живота

Един ден реших да си поговоря с Живота съвсем откровено и вижте как ме насади:

Аз-Живота

Реших да ти призная нещо
за моите и твои грешки.
От как те помня-все ме хулиш,
за всеки миг от мен се пулиш.
И вечно аз съм ти виновен-
горещо слънце,ден дъждовен.
Макар до гроб да те обичам
към мен си зъл и безразличен.
Знам,тежко е когато губиш-
не ти се диша с гняв се будиш,
умираш сякаш от тъга
и само питаш "докога".
Но помниш ли когато беше
щастлив и всичко в теб искреше:
дори тогава не разбра,
че всъщност Аз съм любовта.
И днес отчаяно се дуеш,
нещастен пак по мене плюеш,
"животът "-казваш-"ми е крив.
Проклет е ,гаден, инатлив!
Стоиш навъсен ,безучастен ,
към всичко лошо в теб пристрастен,
но даже и като сгрешиш
не искаш да се промениш.
И въпреки това човече,
аз те обичам отдалече,
макар че срещу мен играеш
но късно ще го осъзнаеш.

Хареса ми !!! Поздрави super