Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети.

В тази тема няма правила! Дали е мъж, приятелка, жена! Не се страхувай! Докажи, че си различен и лесно даваш своето "ОБИЧАМ"! Когото щеш от този форум избери и най-красивия си стих му посвети.
Началото ни нека бъде смело,
защо да не започна с тебе, Гео :

Пиши поетесо!Пиши!
Лекувай душите ни с думи,
да блесне стихът изумруден,
в тоя свят пълен с лъжи.
Разплискай заспали копнежи,
в морето на сивия делник,
където дори и сред хора,
човек пак се чувства отшелник....
Пиши поетесо!Пиши!
Разказвай за своето кралство,
покрито с фин прах от мечти-
защита от гняв и коварство.
Налей ни по чаша мартини
и малко тъга за утеха.
Стопли ни сърцата изстинали,
че в тях още жив е човекът.
Пиши поетесо!Пиши!
Вдъхнови ни със стихче вълшебно-
да бъдем за миг по-добри...
...Да не изчезнем безследно...
...пиши Поетесо!Пиши!!!

ох, Кате, Кате... болна тема - повечето от нашите музи са далеч... Иначе идеята си я бива, въпреки че нагази в дълбоки води с нашата Кралица... хм... Ще помисля и ще се включа...

Мен от дълбокото не ме е страх .А идеята е да се довериш на първото си впечатление за някого (дори и да не го познаваш). Ако нещо негово те е накарало да се усмихнеш - върни му усмивката. Той го заслужава!!!

ех,Кате

какво да ти кажа сега flowers

може ли просто да помълча ,
защото това,че започваш тази тема с мен, е изключителна чест и не знам дали имам достатъчно силни думи,
за да изразят признателността ми.
Може би музиката ще го направи вместо мен
:spasibo:

Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 006128390-big

обичай
както се обича лошото дете което
удря те с юмруци малки по лицето,
което вика и се кара безжалостно с теб
и иска да се докаже, че дошъл е неговия ред.

обичай
като хлапакът дързък хвърлящ кал
и котките от входа гони пак без жал,
като ранено пале сред снега
което хапе, когато искам да го подържа.

обичай
защото знам, че след много дни и след години
ще си спомняш как с добро сме потушили
твойта тъмна злоба и безкрайна ярост
и ти така прави- раздавай се безжалост.

обичай
защото знам, че ролите въртят се
и приоритетите все някога менят се
и следващият път ще бъдеш ти
този който потушава гневните очи.
Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 007152305

Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 007152305

/..на всички деца, а най-много на едно от тях/

skyblueirina - красиво включване, а като имам предвид и факта, че все още се усещам като дете, ти благодаря сърдечно за хубавото посвещение. А онова дете, за което най-много е стихът ти, само може да бъде щастливо, че те е срещнало. wink

Гео, една приятелка ми беше писала преди време следното:" Има събития, които ще останат и след нас. Благодаря ти за силата, която ми даваш!!!"
Така че, изборът ми не е случаен! Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 413365483

Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 413365483

Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 1873945542

Вдъхновено от подписа на Тя:

сънди написа:: Ах,луната-ала-бала...
ми намига, замълчи;
нещо шепне полудяла
и ми сочи със очи...
С

ерцхерцогиня Сияние Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 650269930

За съжаление, май не сме се разбрали, Маркизо

Горният ми пост съдържа преместена част от публикация на сънди, провокирана от подписа на Тя.

Аз все още не съм описала възхищенията си към някои хора в кралството под формата на стих, но се надявам скоро и това да поправя

Използвам случая да поднеса поздравления за вашите стихове

пореден стих с не-съвсем-последно-изречение (:

сънди написа:: и може би един до друг ще се преоткрием
ако от съдбата е наречено така,
или малкото останоло -ще доубием.
Дано не стане, не искам аз това.

повлякъл след себе си друг ((:

mari_et написа:: Дано не стане не искам аз това.
На Времето подвласни сме обаче.
По пътя си сами вървим сега
но Силата до рамото ни крачи....

Не ми се чака до 11 ДЕКЕМВРИ,за това ще разваля изненадата(което не означава,че няма да ти спретна друга 4RD

)
и пред цялото Кралство ще ти кажа,че те обичам...Много...
За теб Мимс (Poison Aivy):

В очите й нощува вятъра.
Стихиите са й сестри.
Шаманско,древно заклинание
във сънищата й звучи.
Свободна,като птица в полет.
Дете на пълнолунна нощ,
в мъглите пламъци рисува,
а думите й като нож,
в пространството ще се забият
и тайнствен дъжд ще завали,
във мислите ми ще попие
и в този стих ще се роди,
защото ,всъщност ,я обичам!
И тя е странник-като мен,
за който хаосът е сила
и всеки плод е позволен.
Защото някак много здраво
се сплитат нашите съдби-
вълчици,скрити в женско тяло.
Две диви,странстващи души.

тя е една щастливка, щом те има- усмивки и пеперуди и за двете ви!!!! sweet

И аз те обичам много! И някак много здраво наистина се сплитат нашите съдби! kiss

Щастлива съм сега!

До всички в Кралството..... swit

за това, че съществувате.....реално..... great

За изкуството,което ни крепи изправени!
Обичаш ли ме?Докажи!Стихче тук ми посвети. 413365483

Хайде едно стихче и за нашата САМОДИВА. Скромно, но от сърце : wink

Самодивски огън

В очи на вълчица небето присяда.
Реката безмълвно прегръща брега.
По белите камъни стъпки оставя
една самодива с човешка душа.

От бисери-думи тя наниз нанизва.
Блещука душата и - чиста вода.
Два феникса кротко в краката и слизат
и в сладка омая потъва денят.

Далече от вечният шум на тълпата
една самодива описва съдби
на хора велики и прастари царства,
а всяка от нейните думи гори

пропита от гордост и родова памет.
В безцветното "днес" се промъква искра.
Душите ни пали с пречистващи клади
една самодива с човешка душа.

Много браво! И много вярно!

rev

Благодаря, много ме трогнахте, мадам! И това доживях - някой да ми посвети стих...

luck

Тук има една дама, която умее да омагьосва - с поглед, с думи, с усмивка...
Едно прекрасно създание, родено целувката на слънцето и вятъра и изпратено ни тук от боговете.
Чудите се кое, така ли? Ще я познаете - Катето - Контеса Чар, омайната

Сестра на вятъра

Съдбата те облече в крехко тяло,
а даде ти да носиш тежък кръст,
сред бури и мъгли да оцеляваш,
прекрасен цвят, поникнал в дива пръст.

Дребнавите прокоби надживяла,
открила своя път към мъдростта,
вървиш, страха и болката презряла,
към хората с протегната ръка.

След тежките шамари на живота
усмивката измиваш със сълзи
и знаеш, че към рай или Голгота,
нагоре пътят пак ще продължи.

И сякаш няма място под небето,
което твоя дух да не зове.
Оръжието скрила си в сърцето -
любов и непорочност на дете.

Светулка малка, пламъче игриво,
на слънцето и вятъра сестра,
открила ключ към изворчето живо,
което прави по-красив света.

Посвещавам това стихотворение на САМСОН - авторът на най-красивите, най-нежните, най-влюбените стихове, които някога съм чела. Благодаря ти, че ми показа, че има любов и ме научи да вярвам в нея! Обичам те заради всичко, което си ти, а ти си НЕЖНОСТ и ЛЮБОВ! Бъди!!!

Творецът на нежността и красотата

Некрасиви са розите и сиви са дъгите,
неприветливи са небесата и звездите,
кресливи са и птиците, когато
не са изписани от твоето перо.

Несъвършенството сменило е вълшебството,
изрезки са останали от приказките,
и чудесата са в анатема, когато
не са изписани от твоето перо.

Грубостта е сменила нежността,
принцеси звездокоси няма,
и в нощи дните са преминали, когато
не са изписани от твоето перо.

Римата престава да е рима,
стиховете не са стихове,
а красотата не е красота,
щом не е излязла изпод твоето перо.

О, Милейди, тук само мога да занемея!...

babo4ki

Посвещавам на всички, чиито чудесни стихове имах удоволствието да прочета в този форум.

Изминаха години не една,
а аз се скитам още по света.
Нозете ми се с прах покриха,
петите ми от път се израниха.
На вред аз търся чудната страна,
където, казват, властва любовта.
Страната си така и не отрих,
но тук при вас се приютих.
Сърцето си във думи претворих,
поднасям ви го с този кратък стих.