Follow me.... I'm your sorrow in your dream
 
ИндексMystic moonТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

освен правопис има и ПРАВОГОВОР ;)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
skyblueirina
МаркизатА- златен минзухар
МаркизатА- златен минзухар
skyblueirina

Аз съм : Female
Драгоценни камъчета оставих : 6344
В този свят съм : Маркизата
По душа съм : пазителка на тайни
Думите ми в злато са... : 6415
Реверанси : 149
Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008

освен правопис има и ПРАВОГОВОР ;) Vide
ПисанеЗаглавие: освен правопис има и ПРАВОГОВОР ;)   освен правопис има и ПРАВОГОВОР ;) Icon_minitimeЧет 21 Май - 20:57:17

Български книжовен правоговор.
Норми на книжовното българско произношение. Отклонения. Правопис. Принципи в устройството на днешния български правопис. Актуални проблеми 


  1. ПРАВОГОВОР
 А) Правоговорът е дял от фонетиката, които изучава и установява правилата и нормите на книжовното произношение. 
 Б) КЕ има функционално предназначение за общо, единно и задължително ср-во за общуване на всички негови носители. Това единство се постига чрез правоговорните книжовни норми, които са исторически установени образци на устна реч, задължителни за всички носители на езика. 
 В) Създаването на единния книжовен правоговор става в борба между двата основни диалектни изговорни типа в БЕ – източнобългарския и западнобългарския. По силата на ред езикови причини, предимно от културноисторически х-р, в основите на книжовните правоговорни норми лягат североизточнобългарските произносителни особености, но в редица случаи се възприемат и черти от западнобългарско произношение.
 Основни книжовни правоговорни норми при изговора на гласните  
 1. Гласните под ударение като фонеми се намират във функционално силна позиция и се произнасят най-отченливо:
  * а → [а] → а, я → рало [рало], бяло [ б’ало]
  * ъ → [ъ] → ъ, а, я → м[ъ]ка, крак[ъ], сто[йъ]
  * о, у, е, и → [о], [у], [е], [и] → о, у, ю, е, и 
 2. В неударено положение гласните се подлагат на количествени и качествени акустически изменения, последица от най-отчетливото им учленяване. Засягат редуцирането на задните гласни:
  * [а] и [ъ] във втора предударена и в следударена сричка се изговарят еднакво – [ə]: [гəдулàр], [дълък]. В първа предударена: [/\] – з[/\]дàч[ə]
  * неударено [о] → ọ ọ ò ọ ; б[ọ]ледỳвам; [ọ]к[ọ]нчàтелн[ọ]
  * неударено [у] → у ọ ỳ у
  * редукция на [е] не се допуска 
  * редукция на [и] – съкращаване в изговора мò[й] вместо мò[и]
 3. Изговор на подвижна гласна [ъ]
  * в едносрични думи – [ър], [ъл], [лъ], [ръ]
  * многосрични – съгласна + сонор → съгласна + [ъ] + сонор: мъртъв, бръкни 
 4. Изговор на непостоянни гласни [ъ] и [е] не допуска краесловна група от шумов и сонорен.
 5. Изговор на редуващи се гласни при ятовия преглас 

 [’а], когато се намира в ударена сричка, на която думата завършва или след която следва твърда сричка и не е последвана от ж, ш, ч, й вЂра – вяра [в’ара], голЂмъ – голям [гол’ам]  
Ђ  
 [е] – когато едно от условията е нарушено 
6. Изпадане на гласна <у> - стремежът за опростяване на изговора води до изпускане на <у> от наставка -ува. Вариантна книжовна форма: действувам – действам.
 Основни книжовни правоговорни норми при изговора на съгласните 
 При съгласните по-важните правоговорни норми са свързани с изговора на шумовите съгласни в различни съчетания и позиции, с меките и двойните съгласни, както и с произношението на някои групи от съгласни.
 1. Книжовни изговорни норми при шумовите съгл. (най-податливи)
  * в абсолютно краесловие звучните шумови съгл. се обеззучават и се изравняват със съответните беззвучни, когато следва: 
  = пауза – бла[к], стру[к], докла[т], кипе[ш]
  = дума с начална гласна – гра[т] Айтос, двугла[ф] орел
  = дума с начален сонор / [в] - сла[п] вятър, пра[с] лук 
  * във вътрешна позиция:
  = звучна и беззвучна → две беззв. (регресивна асимилация) – кни[ш]ка, Сла[ф]ка
  = беззв. и зв. → две звучни – жени[д]ба, [з]богом
  * в междусловна позиция – една до друга различни по звучност шумови съгл. в край и начало на две съседни думи, началната съгл. уподобява крайната на предходната дума (без пауза): пе[д] гроша не струва, на[ж] го[зд] беше, гра[т] Трявна
  * употреба между съскави и шушкави съгл.- не е книжовно, недоно[ш]че, бе[ж] желание, пре[ш] Шипка.
 2. Изговор на меки съгласни – в средна позиция, само пред задни гласни [а, о, у, ъ]:
  * пред глаголни окончания за 1л., ед. ч. и 3л., мн. ч., сег. вр. при глаголи от ІІ спр.: с[п’ът], ва[д’ъ], ва[д’ъ]т, ме[с’ъ]т, ка[н’ъ]т
  * пред определителен член за м.р., ед.ч.: учите[л’ът]; ко[н’ът]; ца[р’ът]
  * в думи с непригласен ятов рефлекс: [бр’ак], [мл’ако]
  * глаголи от ІІІ спр. С наставка -я; -ява: [внас’ам], [обикал’ам]
  * съществителни, образувани с наставка -алня: [спалн’а], [читалн’а]
 3. Изговорно опростяване на групи от съгласни:
  * [-шТк], [-жДн], [-рДц] – овошна, прошка, нужен 
  * [-ск], [ст], [шт] – парижки 
 4. Изговор на удвоени съгласни – да се спазва удвоеният изговор, като проходните съгл. се произнасят с удължаване на втората фаза – задържане на учленителния момент, а преградните – със задържане на начален момент или с подчертано двойно учленение: ра[зз]еленяване, бе[сс]мислен, о[тт]оча
 Отклонения – отклоненията от книжовните правоговорни норми най-често се дължат на диалектни влияния, на недоброто им овладяване и познаване, на механични повлиявания от правописа и графиката. 
 При гласните (в разговорния стил):
  а) ненужно вмъкване на гласна: сонор + шумова → пер[е]спектива, стрем(и)главо;
  б) опростяване изговора на съчетания от гласни [ие], [иа], [ии], чрез изпускане на [и] или чрез вмъкване на [й] - ми[л’о]н, мили[й]он, ге[н’а]лен, гени[й]ален.
 При съгласните (в разговорния стил):
  * неправилно обеззучаване на представката В – пред сонора: [ф]нимание, [ф]рязвам;
  * озвучаване на [т] от предлога ОТ пред сонора и В: о[д]меням, о[д]веждам;
  * некнижовна прогресивна асимилация на В: с[ф]ой, т[ф]ой;
  * мекост на съгласните:
  - збг диалекти: <л’, н’, к’, г’> → отгово[р]ът – замяна с твърд; м[лЙа]ко, [тЙа]сно – привнасяне на <й>;
  - изтбг диалекти – меки съгл. пред предни гласни <е, и>; всички съгл. са меки, включително <ж, ч, ш>; → [д’]ен, [с’]ело, [ж’]ена
   
  2. ПРАВОПИС
 Под правопис се разбира съвкупността от исторически утвърдили се единни и общозадължителни правила и предписания за писане на думите, той представя правописните норми на езика. Българският правопис като система се изгражда от пет групи правила:
  а) за буквено предаване на звуковата страна на езика, за буквено представяне на звуковете (фонемите) в състава на думите и морфемите;
  б) за слято, полуслято и разделно писане на думите;
  в) за употреба на малките и главните букви;
  г) за пренасяне на части от думата на нов ред;
  д) за графическо съкращаване на думите.
Принципи в устройството на днешния български правопис
 Фонетичният принцип – основен в българския правопис 
 Писмената форма на думите се определя от фонематичния им състав, без да се влияе от временните фонетични промени при изговора им. Във всяка позиция фонемите се отбелязват с една и съща буква, съответстваща на фонемата във функционално силна позиция. По този начин морфемите запазват една и съща писмена форма, независимо от позиционните изменения на съгласни и гласни в различните форми на думата. Наричат го още морфологичен.
 Има разминаване с изговора в определени морфологични звена:
  а) на границата между две морфеми:
  - представка + корен: ра[з/с]писка, о[д/т]говор;
  - корен + наставка: младе[ж/ш]ки, сва[т/д]ба; 
  - представка + наставка: и[з/с]почупя, на[д/т]приказвам се.
  б) в абсолютен край на думата: дро[б/п], ори[з/с];
  в) на границата между две съседни думи, изговорени без пар..... кора[в/ф] хляб, го[ст/зд] дойде;
  г) вътре в морфемите – неударени гласни: б[ə]ща.
 Фонетическият принцип в българския правопис (слабо застъпен)
 Писането на думите се определя само от изговора им, следователно буквите имат за съответствия не фонемите, а буквите. Намира израз при: (1945 год.) 
  а) изоставяне на буквите ѫ, Ъ, Ь и писането на буква е Ъ;
  б) изоставяне на буква Ђ и писане според изговора;
  в) изоставяне на букви Ъ, Ь в краесловие, като лишени от звукова стойност;
  г) възприемане на съобразени с изговора писменни форми: цъфти, лешник, въстание, расна;
  д) допускане на дублети: петнайсет = петнадесет, чувст(ву)вам;
  е) прилагателни с опрастена наставка -ск- и т.н. бургасСки.
 Традиционен принцип (исторически, етимологичен, консервативен) 
 Писането на думите се определя не от съвременното им произнасяне, а от писмената им форма в миналото. Затова е налице значително разминаване между звуков и буквен състав, между жив изговор и писмена форма. Стремеж да се пази връзка с миналото на езика, да не се прекъсва писмената традиция. В СБЕ: употреба на щ, я, ю; отсъствие на специални букви за фонема <о> след мека съгласна и за фонемно съчетание <йо>, както има за <а>, <ъ>, <у>, също така и за фонемно съчетание <йе>, затова пишем шофьор, но йод, йезуит. Традиционно: Георги →[Г’орги].
 Смислов принцип (семантичен, диференциращ)
 Прилага се при уреждане на слято, полуслято и разделно писане на сложните думи, при употреба на главни букви, на диакритичен знак при й като местоимение, при членуването с пълен и кратък член.
Вяра (собств.) и вяра (нариц.), Човекът милее за човека. 

Върнете се в началото Go down
http://skyirina.blogspot.com

освен правопис има и ПРАВОГОВОР ;)

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Code Name: Lilith :: Речник по стихознание и не само-