Мрак промушен през пръстена на светлината

Кристални гарвани
(от много тънък лед)
ще изкълват дъха ми
(знам ще оживеят,
когато пълнолунието
се обвие в мрак)...Нелек
е жребият да те обичам.
Пак се смеят
гаргойлите, играещи комар
със две души,
избягали от ада.
В двореца ти е зима.
Номер стар
подхлъзва слънцето
и във рова то пада,
за да изплува-
мръсно, гневно, зло ,
с`светкавици да прогори небето...
(защото крокодилите
безсилни са пред светлина-
как тракат челюстите празни!)
Тръпне в мен сърцето.
Аз няма,
няма
да се спра.
(Обичал съм те
толкова години.)
Без теб - живот?
Не, по-добре е да умра,
в зори на прага ти
трупът ми да изстине.
Пореден бал, Кралице,
пак се смееш,
но тази радост -маска от коприна,
прикрива горест
(да ме лъжеш не умееш),
позната сянка по лицето ти премина.
След миг ще вкамениш придворен свят
и черния си кон ще оседлаеш,
за да се срещнем...
Няма път назад,
когато болка-обич в нас дълбае.

истински див разкош, Кралю - реверанс...