Доктор Ганев с ново амплоа 1

Но най- големият шок беше появата на колегата доктор Мазнев. Той надникна в кабинета , вероятно привлечен от любопитство, но докато си отвори устата да проговори, булдогът го пипна за врата и го повлече навътре.
- Колко сантиметра искаш ?
- Но аз, но аз…-пелтечеше онзи, изплашен не на шега.
- Ясно, този е от срамежливите- намеси се прасето и бързо му смъкна гащите- хм- доста е дребничък. Мисля, че още десет сантиметра няма да са излишни.
Хем се обезпокоих, хем ужасно ме досмеша и не се намесих. Докато онзи риташе и се дърпаше, те го надупиха в средата на кабинета и булдогът му изпраска десет шута в задника с умерено темпо.
След което му прибраха десетте долара – той ги преброи на драго сърце и излетя стремглаво навън, дори не успя добре да се огащи.
Започнах да се притеснявам- помислих си :” Този път я втасахме- не ми мърда разговор с прокурора”. Но бях шокиран до пълна изнемога , когато на вратата цъфна и ухилената физиономия на доктор Дупев. Той бе” лекуван” по изпитаната система и също си плати на драго сърце. А стига бе! В главата ми започнаха да прескачат разни щурави идеи да не би пък наистина това ”лечение” да има някакъв ефект…
Надвечер опашката започна да намалява. Екипът удвои усилията и до края на работното време бяха обслужени почти всички. Останаха само няколко души, които се оттеглиха за следващия ден.
Молех се богу и се кръстех да не би накрая да се дотътри и главния лекар. Тогава наистина ми е спукана работата. Но за късмет, този ден той не бил в клиниката.
Вместо него, в кабинета влетя едра блондинка. Само това липсваше- тя пък за какво?
Освен това се оказа, че не е нашенка, защото говореше с доста силен акцент:
- Аз…сопруга на Лугундурски посланик- представи се тя- дошла съм…направи заявка за свой сопруг.
- Какво ще желаете?- попитах с голяма доза притеснение.
- На него нужна операция. В момента той извън страна, но утре завърне се и аз…иска хубав сюрприз…
- Какви ви са изискванията?- намеси се директно булдогът.
- Ами аз мисля иска поне още десет сантиметра …или нека по-добре бъдат още двадесет…
- Ох ,бабачкооо!..-възкликна възхитено прасето- Разчитай на нас , миличка!
- Аз много разчита на вас и също така…ваша дискретност- продължи развълнувано блондинката
- и оставя предплата за ваш хонорар…
При тези забележителни думи, тя отвори чантата и извади от там пет пачки зелени банкноти по хиляда долара- всичко- пет хиляди…
Хептен огълфях. Щях да започна да я разубеждавам, но булдогът ме изгледа свирепо и бързо прибра парите в чекмеджето.
- Считайте, че работата ще бъде извършена професионално- увери я той.
- Аз не се съмнява, аз много радва се , че разрешили делово проблем- усмихна се тя и се отправи навън. Едрите и бедра се полюляваха от изобилие. Помислих си за миг какъв ли зор вижда господин посланикът на Лугундурия в леглото.
След напрегнатия ден ,”асистентите” заключиха вратата за пациенти и започнаха подялбата на прихода. Той никак не беше малък.
За мен, като” шеф на предприятието” предоставиха две пачки по хиляда долара , а останалите си ги разделиха. Всъщност, техните дялове не бяха никак по- малки от моя, а може би дори- значително по-големи, като се има предвид огромния върволяк, който се изниза през кабинета, но аз не предявих претенции. Дори се страхувах да приема такива пари и отначало отказвах, но те направо ме изнудиха.
- Шефе, я вземай парите , да не те “оперираме” набързо и тебе!- скастри ме булдогът и при такива силни аргументи , повече не се противих.
Тъкмо се преоблякохме и си тръгвахме, когато в кабинета влетя някаква неидентифицирана личност-
нещо средно между чавка и колорадски бръмбар- мъкнейки чанта и няколко папки.
Онези двамата го сграбчиха още от вратата и моментално го проснаха на пода.
- Чакайте, аз съм данъчен агент!-развика се онзи.

- Аха, тъкмо ти ни трябваше- изръмжа булдогът и като хвана нещастника с огромните си лапи, сгъна го на два ката и навири плоския му задник срещу мене.
- Шефе,-заяви невъзмутимо той- този път е твой ред.
С неочаквано задоволство изпрасках на държавния чиновник десет отмерени шута. Стига му толкова. Не очаквах от себе си подобна изява, но явно голяма ще да е била любовта ми към представителите на държавната администрация, защото удовлетворението ми бе пълно.
Още не бяхме го освободили и той полетя като мълния навън. Но на вратата прасето му препречи пътя.
- Чакай, къде бързаш!-скастри го той- Не си платил.
Как да е отървахме се от него и се отправихме към изхода. Но и този път не ни било писано да си тръгнем. Навън изскърцаха спирачки и закъснял пациент ни пресрещна по стълбището.
- Доктор Ганев?
- Същият.
- Аз съм градския прокурор. Нуждая се от услугите ви.
Аз направо се вцепених и започнах да шикалкавя, но булдогът, който беше безскрупулен, взе инициативата.
- Но, разбира се, щом е за градския прокурор, работата не търпи отлагане- рече той въодушевено.
Върнахме се и се заехме с прокурора. По точно , заеха се те , защото на мен ми трепереха гащите.
Но онези типове, без да им трепне окото, хвърлиха толкова много ритници на нещастника, че след това той ходеше като насран. Дори не ги броиха. Очевидно са му яли попарата от по-рано и сега си го връщаха тъпкано.
След като си отиде прокурорът, звънна телефонът и аз вдигнах слушалката.
- Ало, доктор Ганев ли е?- попита мъжки глас с приятен тембър.
- Същият, какво желаете?
- Обаждам се от министерския съвет. Аз съм началника на канцеларията. Премиерът желае някой
ден да разговаря с вас.
Краката ми се подкосиха и ме побиха студени тръпки. Бавно пуснах слушалката и щях да падна.
В следващия момент ме обля студена пот, после ми стана горещо -явно много ми дойде за днес.
- Какво става, защо мълчиш!?-изкрещя злобно прасето.
- Премиерът….Обадиха се от канцеларията…
- И ти го изпусна, бунак! Асъл той е за операционната!-смъмри ме строго булдогът- Но нищо, той пак ще се обади.
- Тъкмо тръгвахме, телефонът пак звънна и булдогът грабна слушалката, но после изпсува ядосано и ми я подаде. Говореха на английски. Обаждаха се от Нобеловия комитет. След седмица щяло да се проведе заседанието с представяне на лауреатите и ме канят да присъствувам.
- Доктор Ганев? О кей?
- О кей!
…Е това беше вече като пискюл на всичко! Това обра всички точки! Тръгнах си като замаян. Душата ми пееше… Но на вратата сякаш ме обляха със студена вода.
Пред мен се изправи страховита женска фигура и ме гледаше свирепо. Изведнъж изтрезнях окончателно. Беше съпругата ми.- Настъпателна, настървена , с ръце на хълбоците във форма на буквата “ Ф”… Няма отърваване!
- Аха значи така а!- кресна разярено тя- Значи такава била работата! Оправяш хорските мъже, а за себе си хич биля не помислюваш!…

Р.