Възходът на Доктор Ганев

Известно време след оная история, когато без мое знание бях включен в популярния проект за удължаване на мъжкия полов орган, се наложи да бягам от доброжелатели.
Ами те бяха много. Като почнеш от полиция, данъчни, мутри, пациенти и свършиш с недолюбени жени; всички те ме преследваха като империалист и се наложи да се крия в миша дупка, дори забягнах за известно време в една африканска държава, където бях посрещнат радушно от местния цар- един много свестен човек, който ме назначи за завеждащ сексуалните проблеми към двореца. Наложи се спешно да се преквалифицирам, понеже новата ми длъжност го изискваше и за кратко време си спечелих авторитет на голям спец в бранша. Прерових оттук, оттам наличната документация, потърсих информация в интернет и попълних празнината в познанията си по въпросния проблем. Трябва да призная, че до тогава хал хабер си нямах от сексология, а ако трябва да бъдем съвсем откровени, след това пак си нямах, но прибягнах до някои бабешки методи, които се оказаха достатъчно ефикасни- разни билки, безопасни шербети и съвсем безобидни ментаци, които онзи дърт изкуфялник –царят- гълташе, въобразявайки си, че много му помагат и непрекъснато попълваше харема с нови фаворитки; разбира се, понякога заспиваше като кърмаче в обятията на поредната си съпруга, без да успее да довърши започнатото, а се е случвало да го открием- кацнал на върха на някоя палма пред разгневените погледи на тълпа съпруги, чакащи отдолу с гьостерици и бухалки.
Поради което се наложи да го убеждавам, че е необходимо да се назначи екип от млади помощници, осъществяващи довършителните работи, защото не върви така да се зареже започнатото по средата; може да избухне бунт в харема с непредвидими последици. Той отначало посрещна резервирано предложението, но когато му обясних , че може да умре от претоварване на пъпа на някоя съпруга, кандиса и се съгласи. Определено се чудя как наистина не пукна дъртото магаре, но издържа ей!
И така щеше да продължи кой знае до кога, ако не бях сгафил с една виагра; бях малко махмурлия и вместо поредната доза афродизиак, съм сбъркал етикетите и дадох на царя една конска доза очистително, в резултат но което Негово величество вместо да регистрира поредния сексуален триумф, регистрира едно тотално насиране в брачното ложе, защото дори не успя да изтича навреме до тоалетната. На всичко отгоре напоследък се бяха пръкнали дузина бели негърчета – принцове и принцеси- което поставяше присъствието ми в много съмнителна позиция и трябваше скоропостижно да напусна царството, още повече, че при една разходка из кухненските помещения забелязах работници да монтират нов казан за варене на гостби, чието предназначение хвърли душата ми в смут.
Когато се появих триумфално в родината, обстановката категорично се бе променила в моя полза. Първо: вече си имахме и ние цар; колко му е да ме потърсят като специалист по сексуалните проблеми, второ: жената се бе омъжила за новия си любовник, така че се сдобих с пълна свобода и трето: по оградите и стълбовете около жилището ми забелязах стари некролози, които информираха обществеността, че съм умрял, тоест, при това положение можех най- после да заживея в хармония с природата и себе си- необезпокояван от жената, работата и държавата- все инквизитори от женски род, които с грубата си намеса травмираха крехката ми душевност.
За сега разполагах с достатъчно средства и можех да си позволя известен разкош. Наех на първо време едно скромно жилище в старата част на града и си съставих график на ежедневието. Графикът беше максимално опростен: по голямата част от времето- то е ясно- беше отделено за кръчмата , пенсионерския клуб, където играех белот със старците и леглото, в което си доспивах след съня. Общо взето много обичам да спя. Противно на онези работяги, които непрекъснато си измислят всевъзможни дейности и пощуряват от бездействието, аз никак не пощурявам от него; напротив чувствувам се пълноценен и духовно извисен; вероятно в миналите си прераждания съм бил или Диоген, или Епикур и прилагам в битието техните философски концепции. Не преча на никого и не обичам да ми пречат или досаждат с разни предложения- ангажиращи ме физически, психически и духовно. Радвам се на пълна идилия, блажен покой и абсолютна хармония със себе си, кръчмата, клуба и леглото.
Кой знае до кога щеше да продължи това славно време, но един ден божественото ми спокойствие беше брутално нарушено. Допивах поредната си ракия- сам в ъгъла на аперитива „Последен грош” , когато на масата се изтъпанчиха две страховити фигури.
Едри туловища, дебели вратове, глави като обърнати кофи, сплескани мутри, малки шарещи очички. Погледнах ги и душата ми се сгърчи- моите стари познати, които ми асистираха при осъществяването на проекта за удължаване на мъжкия полов орган- булдога и прасето. Настаниха се безцеремонно по познат маниер срещу мен на масата и ме загледаха продължително. Сега пък какво искат?
Направих се на разсеян и си поръчах още една ракия. Това очевидно ги изнерви и те веднага реагираха:
- Стига толкова, шефе! Предстои ни работа- изломоти булдогът с тон нетърпящ възражение.
- Мисля, че нямам ангажимент към вас- отговорих аз притеснено, защото наистина беше така- нашите взаимоотношения са отдавна приключени.
- Напротив, имаш!
- Какво имате предвид?
- Как какво, ти не четеш ли вестници? Ето виж!
И той ми подхвърли регионалния ежедневник откъм страницата с обявите. Една обява беше дебело подчертана с червен флумастер: „Доктор Ганев лекува импотентност. Цени народни.”
Това ме довърши. Няколко минути не можех да дойда на себе си и мигах като кротък идиот на литературно четене. Успях само със сетни сили да възразя:
- Но аз съм приключил с тая дейност. Дори не съм регистриран никъде и ме считат за умрял.
- И това е уредено- поясни булдогът- вече си възкръснал, съвсем жив и напълно реабилитиран.
След което ми подхвърли друг вестник, където на първа страница се мъдреше моята мутра, разкрасена до неузнаваемост, със следния знаменателен текст: „Знаменитият лекар доктор Ганев – специалист по сексуални проблеми- се завърна в Родината от царство Мбадунга, където беше известно време министър по здравеопазването в правителството на Негово величество цар Пого Пого.”
Зяпнах и ченето ми увисна като на кон. Все съм попадал в клопки, но такова чудо хич не съм очаквал.
- Но кой се е постарал да ме натопи така?
- Не се притеснявай! За твое добро е. Този път бяхме ние- откровено си призна прасето- но работата е опечена. При толкова много шапшали в държавата Циганария е глупаво да не се възползуваме.
- А защо не се хванете сами с тая работа? Доколкото схващам вече сте се специализирали.
- Залагаме на твоя авторитет. По сигурно е. Хората като чуят „доктор Ганев” и ще се юрнат през глава. Дървотията е велика сила.
- Не мога да възприема вашата система на работа- възразих отново аз- все пак полагал съм Хипократовата клетва и нещо в мен се бунтува.
- Няма страшно, помислили сме и по този въпрос. Този път всичко е съобразено с медицинските канони и достатъчно хуманно.
- Какво още предлагате?
- Аз предлагам да тръгваме- намеси се булдогът- хората ни чакат. Пред клиниката се е извила опашка.
Направо настръхнах и краката ми отмаляха. Още прескачаха в главата ми кошмарните мигове от реализацията на проекта за удължаване на мъжкия полов орган. В един момент нещо ми просветна да хукна да бягам, но желанието ми веднага се изпари, защото двамата тулупи, вероятно усетили намерението ми, плътно ме обградиха и ме поведоха навън. Посетителите в кръчмата дори не забелязаха.
Отвън ни чакаше чисто ново БМВ. Малко след това бяхме пред входа на въпросната клиника. Съвсем се ошашавих като видях, че това е същата клиника, където някога работех. Само че името беше сменено, всичко беше подновено, пребоядисано, освен това веднага забелязах, че наоколо се навъртат съмнителни типове с бръснати глави и дебели вратове. Работата се изясни моментално. Сега я втасахме.
Наистина отвън по стълбището и коридора се беше извила огромна опашка и други прииждаха. Явно много бяха мераклиите по тънката част. Посрещнаха ни с бурен възторг.
Направи ми впечатление, че сградата беше напълно преустроена и модернизирана. Коридорите, за разлика от преди блестяха от чистота , прозорците бяха здрави, вратите подновени. Нови тавани, нова дограма, приемни, тоалетни, осветление –всичко бе пипнато и разхубавено. Разбира се, не беше трудно да проумея, че клиниката е приватизирана, но съвсем занемях, когато установих, че собственици и съдружници са двамата тулупи до мен – тоест- моите асистенти. Още повече си глътнах граматиката, когато научих, че двамата са се сдобили и с докторски титли- доктор Булдоков и доктор Свински- много подходящи титли. „Булсвин и сие” Бас по каквото щете, че те имаха най- много основно образование, понеже е задължително, но няма да се учудя , ако след време на приемните им се появят надписи: професор Булдоков и професор Свински. Не само това; сега и двамата се кичеха със званието „главен лекар”. Олеле, Боже, дръж ме, че ще падна! Персоналът се състоеше предимно от мутрести индивиди, а медсестрите до една бяха дългокраки, цицорести и не надхвърляха двадесетте. Определено санитарките вършеха цялата работа. Да си призная отначало доста се зачудих дали това наистина е лечебно заведение или обикновен публичен дом, но като ги видях с подходяща екипировка и всички с преметнати през рамо слушалки, се поуспокоих. Веднага ми връчиха хирургически екип и ме насочиха към приемната, където нетърпеливите пациенти престъпяха от крак на крак в очакване на великото събитие. До мен неотлъчно се движеха моите асистенти –булдогът и прасето- тоест доктор Булдоков и доктор Свински. Предстояха важни събития в областта на медицината с международен отзвук и международно значение. Не ни мърда Нобелова награда.
Първото нещо, което биеше на очи беше, че приемната е максимално изчистена от всичко. Нямаше абсолютно никаква апаратура. Една гола стая с едно обикновено канцеларско бюро, три стола и една кофа с вода. Нямах представа какво означава това, но зачаках с любопитство да узная намеренията на двамата велики „лечители”. Малко по- късно се появи и първият пациент. Леле, олюлях се и щях да падна. Няма да забравя това лице цял живот. Той беше същият онзи хрисим човечец- първият пациент, който се появи при предишните процедури, отнасящи се до удължаване на мъжкия полов орган. Тогава първи и сега- първи. Е няма да миряса тоя човек и туй- то!