Възходът на доктор Ганев 1

Възходът на доктор Ганев

Снощи се натрясках като мотика и легнах да спя в кухнята на дивана, защото жената не ме допусна в спалнята. Дори ме изрита от леглото и ме нарече:” пияна свиня”, за което имаше пълно основание.
Поводът за напиването беше в чест на предстоящото ми уволнение от клиниката, за което бях уведомен лично от шефа, а поводът за уволнението беше не толкова недостига на пациенти, колкото онзи кален номер, дето ми бяха скроили двама колеги- доктор Мазнев и доктор Дупев, вероятно от
професионална симпатия. Тези двамата в продължение на доста години стаж като хирурзи, бяха стигнали до нивото да отстраняват апендикси и изпадаха в паника при по- сложни операции, но това не им пречеше да създават интриги и да фабрикуват доноси. В това отношение бяха абсолютни фаворити. Поради което, в края на краищата се докопаха до административни длъжности в потвърждение на констатацията , че в република Циганария нивото в служебната йерархия нараства пропорционално с нивото на професионална некомпетентност.
Освен това тези приятели притежаваха и чувство за хумор. Вероятно поради това чувство за хумор те бяха решили да се пошегуват с мен, като –така предполагам- по време на визитация, разменили картоните на двама нови пациенти, в резултат на което , на този , на който трябваше да оперирам простатата , аз извадих апендикса и добре че в това време , докато приготвям втория, влетя старшата сестра и обясни, че станала грешка, защото като нищо щях да объркам и него- вместо апендикса, да оперирам простатата.
Вярно, че бях махмурлия от миналата вечер, но вече почти ми беше минало, а тези гадове обявиха, че съм пиянде, че от мене хирург не става, въпреки че- после се разбра- нямах никаква вина за разменените картони. Но нямах и никакви доказателства срещу истинските извършители.
Главният също се наежи и обясни, че съм бил длъжен да внимавам, защото вместо сливиците, току виж съм отрязал на някого карантиите, а освен това ме уведоми, че до месец трябва да съм напуснал.
Тази перспектива не беше много благоприятна, въпреки , че не е кой знае каква привилегия да бъдеш лекар на щат в държавна клиника и да получаваш заплата от бюджета , който – както е известно- е винаги продънен, поради “многото маймунки на един клон”.
От друга страна нямах никаква възможност да създам частна практика, не само поради липса на инвестиции, но и поради отчайващата сиромашия на населението, което не би могло да си плаща лечението, особено- хирургическите услуги.
Тъй като вече не ми се разрешаваше да оперирам, седях в барчето и четях вестници. Освежих се от махмурлука с чаша водка и си поръчах кафе. Но малко след това, прелиствайки вестника от към страниците с обяви, погледът ми се спря на едно шокиращо изречение: “Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган!
Цени народни. Справка- хирургическа клиника и т.н…” Шокиращото беше , че доктор Ганев съм аз, но и че никога не съм пускал подобна обява- дори не съм си го помислял не само в трезво , а и в пияно състояние.
Значи, някой е решил да се изгаври с мен. Но кой е той?
Мислех усилено и нещо ми просветна. Постепенно ситуацията започна да ми се избистря.
Вероятно е работа на онези гадове Мазнев и Дупев- няма кой друг да сътвори подобна идиотщина.
Сигурно за това миналата вечер в барчето поглеждаха към мен нагло и се хилеха.
Докато се ядосвах и правех разни предположения относно авторите на обявата, се втурна дежурната сестра и ме уведоми, че ме търсят спешно. Това пък за какво?
Оказа се , че пред кабинета ми има пациенти. Повечето бяха мъже.” Брех мамка му !” Всички
държаха в ръцете си вестници и оживено коментираха. Не ги броих , но бяха доста. Осени ме неприятно чувство. Отначало не можех да загрея за какво става въпрос, но истината направо ме побърка. Влезнах в кабинета и поканих първия.
Появи се един съсухрен човечец на средна възраст с вестник в ръка. Той изглеждаше въодушевен и едва не ме разцелува.
- Вие сте моят ангел- спасител! От кога ви търся…
- Чакай, чакай, приятелю!-облещих се аз- За какво става дума?
- Как за какво- сконфузи се пациентът- ами във връзка с обявата- ето на…
Той завря вестника под носа ми и чак тогава включих. Там пишеше- черно на бяло:
“Доктор Ганев удължава мъжкия полов орган ...”
Аха, това било, значи. Ударих се с длан по темето. Хем ме беше яд , хем ме напуши смях. Ами сега?
Онези гадове наистина са се оляли.
- Слушай, приятелю- започнах аз полекичка- истината е, че едни пичове са си направили майтап.
- Сакън недей!- затръшка се човечецът, преминавайки на “ти”- Ти –баща, ти майка! Плащам колкото искаш- парите не са проблем. Жената ще ми изскубе пикалото, ако не наддам поне още пет сантиметра. Тя и сега хем ме млати, хем ми слага рога…
“Леле, леле, леле!”-рекох си-“Сега я втасахме”.
Отворих чекмеджето, докопах едно шишенце с разреден спирт и глътнах една малка глътчица- много помага в критични ситуации. Гледах човечеца от долу до горе и от горе до долу и му се чудех на акъла. Как е възможно сериозни, възрастни хора да се хващат в такива тъпи капани като последни балъци? Чудех се какво да му обяснявам . Добре, че я нямаше сестрата- щеше да ме скъса от майтапи. После взех решение.
- Чакай малко- рекох му – да отида да събера екипа.
Направо си мислех да възирам. Те и без това , така или иначе , ще ме гонят от работа, нека поне се махна сам и по на време, докато лайната не са се разсмърдяли съвсем.
Хукнах навън, но там- в коридора се бе насъбрала огромна опашка с вестници в ръце, която ме приветствуваше възторжено. Отвън прииждаха още. Бяха започнали да правят дори списък.
Шмугнах се между чакащите, успокоих ги , че ще се върна ей сегичка и изхвърчах от клиниката.
Хич даже нямах намерение да се връщам да ставам за смях на колегите. Но работата се оказа по сложна…
Отбих се набързо в съседната кръчма да ударя две -три глътки и да обмисля възможностите, но още не бях седнал на масата и там се изтъпанчиха двама типа с дебели глави и дебели вратове, сякаш бяха близнаци, но не бяха. Очевидно са ме проследили , но защо? Единият приличаше повече на
булдог, а другият на изрусено прасе- дори зурлата му беше свинска.
Те се настаниха срещу мен на масата и ме загледаха продължително, без дори да обелят нито дума.
Аз също мълчах и си пиех ракията. Напоследък преминах на “Сливенска перла”, защото много ментета се появиха, а тази по-трудно се фалшифицираше. Понеже реших, че съм приключил с работата за днес, възнамерявах да цокна поне още едничко, но още не бях поръчал и “булдогът”
отсреща внезапно се намеси.
- Стига толкова , шефе!-рече той с тон, недопускащ възражение- Предстои ни сериозна работа.
Това “шефе” ме шашна. Що ли за” птици “са тези?
- Кои сте вие и каква ви е болката?
- Ние сме твоите асистенти- отговори той с подобаваща сериозност- и мероприятието без нас не може да се осъществи.
- Не разбирам какво имате предвид.
- Ще разбереш- намеси се “прасето”- хайде, че опашката нараства. Хората нас чакат.
Нещо ме жегна. Нима тези двамата тъпунгери са измислили номера с обявите? Хич не ми се вярваше – не можеше да имат толкова акъл за подобна комбинация. По вероятно е да са наумили нещо друго. Но какво?
Попитах ги , но те отговориха грубо и откровено.
- Не е важно кой го е измислил, но е важно ние да се възползуваме максимално. Хайде, докато не се е появила конкуренция…
- Ама вие сериозно ли?…
- А ти как мислиш…
…И ме поведоха обратно към клиниката. Нямаше как да се откопча. А там се бе оформил цял митинг. Те ревяха с бурен възторг и размахваха вестниците.
Като преминахме по коридора , вече окончателно ми се изясни кой беше скроил номера.
Моите “приятели” доктор Мазнев и доктор Дупев пушеха цигари в дъното, заедно с група медсестри и се хилеха. Показах им “кукиш” и влезнах в кабинета заедно с двамата бабаити, дето се главиха за мои асистенти. Дадох им по една бяла манта и в този вид те ми заприличаха на месари от някой колбасарски цех. Невзрачникът още стоеше в кабинета и чакаше.

Като видя двамата тулупи с дебели вратове, ченето му някак увисна . Сякаш предусещаше какво го очаква и направи стойка като за старт, но тежката ръка на “булдога” се стовари на рамото му и го прикова към стола.
- Това е първият пациент- обърнах се аз към “асистентите”- иска да му се удължи с пет сантиметра. Какво е вашето предложение по въпроса?
- С пет сантиметра , значи- ухили се булдогът- ами да започваме.
При тези убедителни думи, той запретна ръкави и улови човечеца за врата, сякаш бе яре. Онзи облещи очи , но още преди да гъкне, прасето му набута един парцал в устата, след което го нагънаха на два ката в надупено състояние и докато единият го държеше в тази поза да не рита, другият му изпраска пет равномерни шута в кльощавия задник.
Аз дори не успях да реагирам- толкова бързо стана всичко и толкова неочаквано. В края на краищата се разгневих и се наканих да ги изгоня - те бяха засегнали професионалното ми достойнство- но прасето ,вероятно предугадил реакцията ми, изгрухтя нещо злобно, така че благоразумно си премълчах.
- Готово, мой човек, честито! Петте сантиметра ги имаш- обяви тържествено булдогът и освободи
човечеца, който се бе ококорил като жаба и душата му се бе събрала в гушата.-А сега плащай! Дължиш пет долара – по долар на сантиметър. Това се казва евтиния.
Онзи дори не се сети да протестира- толкова бе изплашен и изненадан- подаде банкнотата с трепереща ръка и бързо се измъкна навън.
- Да влиза следващия!- извика прасето и в кабинета се втурна друг мераклия. Сграбчиха го още от вратата.
Направо примрях и излязох навън да видя какво става , защото очаквах , че онзи- първият ще започне да крещи, да прави скандали, да се оплаква и ще дойдат да ме арестуват. То само това ми липсва…
- Но за моя изненада , онзи се хвалеше. Уплахата му бе преминала бързо и той наляво и надясно тръбеше какъв съм бил знаменит доктор и какви великолепни асистенти съм имал.
- С цели пет сантиметра- казва- ми го удължиха. Да му мисли сега жената.
“Брях мааму стара!”- И това не бях очаквал . Щях да падна .
От вътре се чу приглушено изкрякване, сякаш от настъпена жаба и аз побързах да се върна в кабинета, да не би онези идиоти да направят някой сакатлък.
Те тъкмо бяха приключили “операцията” и прибираха парите в чекмеджето. Пациентът се бе ококорил и зениците му блуждаеха в пространството в различни посоки , без да могат да се фокусират.
- С цели десет сантиметра му го удължихме- обяви прасето- Същински полов атлет. Хайде, приятел, вдигни си потурките и се омитай! И кажи там да влиза следващият!
Следващият влетя незабавно . Процедурата се потрети. Този път потърпевшият отнесе пет шута в задника. Плати си и си замина. Дори прочетох в погледа му задоволство вероятно ,че леко се е отървал.
Влезнаха четвърти, пети, шести…цяла върволица. Престанах да ги броя. “Работата” вървеше като по вода. Навън “излекуваните” се разсипваха да ни хвалят и опашката вместо да намалява, растеше.
Бях шашнат и объркан. Такова тотално оглупяване сред народа нямаше никакво обяснение.
Нямах отговор за поведението на тези хора. Предполагах, че тези, които бяха минали през стъргата
нарочно заблуждаваха останалите , за да си гледат сеира- няма само те да са потърпевши я…
И постъпваха съобразно националния принцип:” Нека Вуте да е по-зле!”
По едно време съвестта ми се разбунтува и се опитах да протестирам, но булдогът изръмжа заканително:
- Докторе, трай си да не вземем да “удължим “ и твоя!- вметна той между другото.
Разбира се, аз си затраях. Знаех, че не се шегува.
А славата на екипа растеше. И хонорарите- също .Чекмеджето се препълни и го пресипаха в една брезентова торба.
- Да влиза следващия!- дереше се прасето. И следващият влизаше.
По едно време се появи и сестрата Веднага и разпоредих да си върви , че за днес не ми трябва ,но ако ми потрябва, ще я потърся. На учудения и поглед обясних , че тези двамата господа са от министерството и се провежда важен социален експеримент. След което почти я избутах навън.