Доктор Ганев с ново амплоа 2

- Какво искаш пак, бе приятелю?- почти проплаках аз като го видях да пристъпя плахо и да се озърта като гърмян заек.
- Как какво!- отговори вместо него прасето- Човекът иска да бъде полов атлет и е прав. Дошъл си точно където трябва, приятелю. Но тук се плаща предварително. Остави сега двадесет евро, защото процедурата е скъпа и изисква участието на специалисти от международен мащаб.
При тези насърчителни думи, прибирайки парите, той пипна клетника за шията, сгърчи го на две и набързо го разгащи. Чу се само слабо изкрякване. Отначало помислих, че пак ще се повторят онези дивашки изпълнения с ритниците от предишната ни изява и бях готов да реагирам подобаващо, но този път наистина имаше съществена промяна в процедурата. И най- важно- съобразена с каноните. Вместо с шутове, както бяха лекувани пациентите първия път- един метод предизвикал справедливото ми възмущение, сега булдогът измъкна от бюрото една огромна клизма, вероятно предназначена за нуждите на ветеринарните лечебници и я напълни от кофата със сапунена вода. Изпълнението беше в класически вариант- напълно съобразено с изискванията. Чу се повторно изкрякване и ефектът беше зашеметяващ. „Излекуваният” дори не успя да се огащи както трябва и излетя навън с космическа скорост. В коридора опашката ревна от възторг. Всички помислиха, че тича при жена си, която го чака в къщи на легло- изкъпана и напарфюмирана.
Веднага след него в приемната се втурна вторият пациент и процедурата се повтори.
Заредиха се още. Както и миналия път методиката бе възнаградена със суперлативи. Вече нищо не бе в състояние да ме учуди при наличното тъпоглавие сред поданиците на държавата Циганария. Те и политическите си предпочитания изразяват по подобен начин – чрез надупване. Когато някой новоизлюпен, но хитър политик декларира: „Изберете ме и ще ви увелича заплатите и пенсиите”- те веднага се надупват. Когато някой мошеник ги подведе: „Дайте ми парите си и аз ще ви ги увелича в петорен размер”- те отново се надупват. Когато някой пишман доктор или шарлатанин се изтъпанчи: „ Елате при мен и ще увелича вашата полова мощ”-пак по същия начин се надупват. Имам чувството, че цялата нация харесва надупеното състояние и е изкривила не само гръбначния си мозък, но и главния. Ами кой и е крив. Не може да си все приведен по този начин и да очакваш блестяща перспектива. Перспективата при подобна поза е достатъчно банална, за да бъде коментирана.
И така, екипът увеличаваше темпото, парите се трупаха и „щастливците” поемаха с летящ старт към обятията на Афродита. Понякога се налагаше да се намали темпото, защото разтревоженият персонал сигнализираше, че при тоалетните се е получило задръстване и дори теренът тук- там се е разкалял. Справихме се със затруднението, след включването в системата на дамската тоалетна. Специален екип от медсестри осъществяваше изпробването на новата методика срещу минимална такса от десет евро и издаваше специален сертификат за годност. Всички проби се оказаха сполучливи. Екипът имаше повод да се гордее.
И, което беше доста странно, пациенти се оказаха не само дърти пергиши над петдесетте, но и млади мъже по на тридесет. Явно поколението нещо се е повредило в тази стресова ситуация, възрастовата граница падаше стремително и импотентността не се ограничаваше само с единични случаи. Всички минаха през здравите лапи на „лекуващия екип” и много се радваха, че не са единствени. Оттук можеше да се извади заключението, че когато насирането е масово, пострадавшите са особено доволни. Няма излъгани, няма нещастни. Ако се касаеше за един, двама или няколко души непременно би имало неприятни последствия- разправии с полиция, прокурори, писане на обяснения, разкарване по съдилища, но когато всички са минали през стъргата, се възприема като своеобразна шоупрограма- нещо от сорта на Биг Брадърс и други подобни дървотии.
- Какъв е проблемът, бе приятелю?- съчувствено въздиша прасето- Не ще ли?
- Ами, докторе, не ще. Създава ми грижи.
- Считай, че вече си нов човек. Същински Джакомо Казанова.
При тези окуражителни слова той пипва човечеца за врата, свива го на два ката и за секунди му смъква панталоните, а булдогът- сериозен и съсредоточен като доктор с тридесет годишен стаж- пристъпя отзад с клизмата.
Ами такава беше ситуацията. Нито да плачеш, нито да се смееш. Знаех, че моята намеса няма да даде резултат и мълчах зад бюрото, давайки си вид на много компетентен.
Направи ми впечатление, че те съществено са променили стила си. Докато преди прасето ревеше като последен мамульовец по коридора: „Айде, мъжки, влизай, ти си на пангара!”, сега много вежливо ги подканя: „Моля, заповядайте!”
Но тази вежливост веднага изчезва, когато пациентът е вече в приемната: „Сваляй гащите, приятел! Я да видим има ли нещо? Охооо, ама то вече не е останало нищо…”
Най- голям майтап беше, когато в приемната ненадейно се вмъкна една бабичка – такава една хрисима и набожна. А сега де!..Тя пък за къде е засилила?
- Ами ти, ма бабо, какво искаш?
- То, чедо, не е за разправяне, ама голяма грижа имам.
- Каква е тая грижа?
- Той- дядото все разправя, че съм била импотентна, та рекох…
Е тук вече стандартната процедура не можеше да се приложи. Дори онези двамата тъпунгери изпитаха неудобство. Наляха и орално една конска доза рициново масло и я изпратиха по живо, по здраво. Няма начин да не се е излекувала.
Появи се по едно време един старец- трябва да имаше деветдесет и кусур- и той се нуждае от полова мощ. Бре, че палавник! Дадоха му и на него от рициновото, но на мен все ми се чини, че не успя да се придвижи навреме до тоалетните.
Работата се оказа доста монотонна; по някое време ми омръзна да надзиравам и излязох навън да се поразтъпча и да запаля цигара. Мястото за пушене беше близо до тоалетните и аз се присъединих към групата медсестри, които пушеха в коридора и пиеха кафе. Вече бях започнал да се успокоявам; не допусках да се случи неприятност и дори кроях планове да си организирам собствена клиника, когато ненадейно покрай мен със светлинна скорост профуча познат мъж на средна възраст с мустаци и, държейки си гащите, се втурна в тоалетната. Не беше трудно да се досетя кой е и косата ми се изправи. Въпросната личност беше началникът на полицията. Ами сега!
Е тук вече няма мърдане. Веднага си представих как изписвам кофи с мастило в полицейското управление и първата реакция, която ми се представи беше да изчезвам колкото е възможно по- бързо. По- надалеч и по- бързо! Да ме няма! Халал да им са парите на онези! Но в момента, когато умувах как да се измъкна без да ме забележат мутрите, циркулиращи около стълбището, предизвикателен женски смях ме накара да се обърна. Началникът тъкмо излизаше от тоалетната, един разкошен минижуп се лепна за него и го поведе нанякъде. Видях как зловещо потрепващите му мустаци се опънаха в лъчезарна усмивка, а веднага след това една врата се хлопна. Въпреки това твърдо реших да бягам и сигурно щях да го направя, но забелязах най– отпред на опашката моите стари приятели и колеги, дето едно време редовно ме клеветяха пред началството и успяха впоследствие да ме уволнят- доктор Мазнев и доктор Дупев. Момент, момент- тези пък от къде се взеха? Тъкмо те ми трябват. Е сега вече няма за къде да бързам. Недопустимо е да се подминава без внимание подобен сеир. Както се очакваше, минута след това единият от тях- доктор Мазнев- стремително прелетя край мен, държейки си гащите, а веднага след това го последва и доктор Дупев.
Спрях се на вратата на тоалетната и ги изчаках да е появят. Не можех да не ги поздравя на изпроводяк за голямото щастие.
- Доктор Мазнев, доктор Дупев, честито! Пожелавам ви велики завоевания в любовта.
Те ме изгледаха разбиращо, но не отговориха. Физиономиите им бяха жълтозелени от злоба, но нищо не можеха да ми направят без да станат за смях пред гаргите. Като насрани дойдоха и като насрани си отидоха.
- Моля, заповядайте!- провикна се прасето и на прага пристъпи смутено следващият пациент. Следващият пациент е председателят на общинския съвет. Цял- целеничък. Ето го след малко- излекуван и щастлив. Готов за решителни действия.
- Следващият!
Следващият е шефът на митницата. Един след друг се изредиха шефът на затвора, шефът на данъчното, шефът на районния съд и други, и други…
Внезапно прасето прекрати хуманните си задължения и бързо се насочи към прозореца. Там почти зад стъклото някаква сврача физиономия надничаше и снимаше с камера. Обикновена досада- журналист от жълтата преса. Надскачайки апогея на своето нахалство, той бе успял да се изкатери по дървото в задния двор до втория етаж и шпионираше нашата благородна дейност. Прасето дръпна прозореца преди онзи да успее да избяга, светкавично пресегна, пипна го за врата като яре и го навлече полуудушен в помещението.
- На това, приятелю, му казват кражба на интелектуална собственост и е подсъдимо- обясни той с блага усмивка, изкормяйки камерата и изхвърляйки цяла шепа пружинки и болтчета- но ние сме хуманна институция и вместо със зло ще ти се отплатим с добро.
И обръщайки се към колегата си, продължи:
- Предлагам на служителя на четвъртата власт да бъде приложена двойна доза.
Булдогът кимна одобрително и е зае с работа.
Няколко секунди след това клетникът- надут като гайда- излетя от приемната с разкопчани гащи и набра скорост в шампионски стил.
- Следващият!
Я да видим кой е той? Този път аз бях изненадан; следващият пациент се оказа новия съпруг на жена ми. Познах го и той ме позна. Първоначалната му реакция беше веднага да хукне навън, но прасето му прегради пътя и го домъкна обратно.
- Кажи, приятелю, какъв е проблемът?
- Ами, ами…
- Човекът е на зор- обясних аз загрижено- Ще му трябва сериозно подсилване, поради което препоръчам двойна доза.

Р