Словата дръзки в ужас ме повалят
като че ли улучи ме стрела,
а аз така небрежно с тебе разговарях...
И вярвайки, допуснах го сама.

Нима да вярваш в някого е болест
която се лекува неуспешно,
чиято непонятна диагноза
надеждата убива безпогрешно.

Ала от думите боли ме страшно много
изречени веднъж ,и пак и пак....
Усещам колабирайки по тона им
как истината криеш ти!Глупак!!!

Не,чакай,аз не исках да го кажа,
но как продумах без да промълвя...
Те думите болезнено повтарят се
но мисълта е бърза някакси,като стрела.