катето контеса Чар
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 1743 Събраха се години : 42 След първия дъх на : 19.06.1981 В този свят съм : Катето По душа съм : Вихрушка Думите ми в злато са... : 1334 Реверанси : 66 Довя ме вятърът тук на : 05.11.2008
| Заглавие: За хората и Щурците... Съб 30 Май - 0:06:30 | |
| -Разкажи ми за болката-настоя момчето
-Какво за нея?-попита щурецът
-Е как какво?Искам да знам всичко!Как боли болката във вашия свят?Как успявате да й се противопоставите?От къде ви идват сили за музика,когато светът отива по дяволите?Що за непукисти сте щурците?...
-Хиляда въпроса в секунда...Ама че странни същества сте вие хората...Питаш ме за болката ,но почти няма какво да ти кажа,защото това е продукт на вашите мозъци...При това, хм...,доста странен отпадъчен продукт,към когото на всичкото отгоре сте пристрастени до лудост.
Страдате за щяло и нещяло:от лошото време,до това,че животът си отива без да му пука за заповедническото ви „Остани или не отговарям...!”
Ние щурците ,нямаме този проблем с Егото ,защото всъщност нямаме Его.Не си губим времето да търсим под вола теле,а хващаме първото,което ни попадне пред очите и го превръщаме в музика.Ако си слушал приказки за нас ,знаеш - няма щурец,който да не умее да свири.Както между впрочем-няма човек,който да не умее да прави красиви неща.
Разликата обаче между хората и щурците,е че докато ние се вслушваме в мелодията на ближния и се опитваме да бъдем хармонични с нея,то вие хората се надсвирвате едни с други ,но понеже Егото ви иска неговата музика да се чува най-силно, се получава такава какафония,че последиците от нея рефлектират върху цялата Вселена...
-Говориш много щури неща.Сигурно защото си Щурец.Не те разбирам!-недоверчиво поклати глава момчето.
-Не ме разбираш,но обичаш да ме слушаш нощно време,нали?!Моят език е простичък ,не е като твоя,в който една дума означава хиляда неща.Ние, щурците, даже нямаме нужда от думи,защото разговаряме чрез музиката.Случвало се е да забравим някоя нота и тогава си измисляме други начини да стигнем до онези,които обичаме.Например последният път закачих посланието си за парашутчето на едно глухарче и когато то стигна до моята любима,от вълнение парашутчето изпусна семенцето,което носеше и пред къщата на красивата ми Щурка до година ще има огромно пухкаво глухарче.Друг път съм закачал мислите си на връхчето на някой палав слънчев лъч...Те са най-бързите и сигурни вестоносци,но и са най-крехките.Изключително лесно се чупят,а счупят ли се-угасват и посланията ни остават неизпратени.Но дори и в такива трудни моменти,ние ,щурците,нямаме време за болката,защото умовете ни са ангажирани с търсенето на изход от ситуацията...Както казвате ,вие,хората:Който търси,намира!Всичко,което може да послужи като проводник на любов се обявява за вълшебен инструмент и се дава назаем на онези щурци,които поради една или друга причина са забравили нотите си.
От както се помня,всяка вечер нашето щурчовско племе се събира край светулковия огън и се започва най-красивият симфоничен концерт,който някога можеш да чуеш...Някои братя свирят на вълшебните инструменти,които са си наели от Слънцето,други-извличат музика от тънките сребърни паяжинки на Новолунието,трети-използват задните си крачета ,като ги търкат едно в друго, и това всъщност е основната щурчовска мелодия.Такива щурци ги наричаме по-напреднали,защото те винаги са знаели,че носят музиката в себе си и никога не им се е налагало да взимат инструменти назаем.
Понякога другите щурци спираме да свирим и се наслаждаваме на божествената симфония,която създават напредналите.Радваме им се от сърце и благодарим,че ги има,защото те ни карат да вярваме,че един ден,след дълъг и упорит труд...,след достатъчно упражнения и положени усилия,ще върнем взетите назаем инструменти и ще засвирим със собствената си душа(използвайки задните си крачета).
Сега разбираш ли ,защо в живота на щуреца няма време за болка?Ако е забравил,че носи музиката в себе си-той посвещава всеки миг на упражнения,чрез които да си спомни онова,което му е вродено.В последствие забравя какво е да свири на взет назаем инструмент,но пък вече свири с групата на напредналите...
Цялото съзнание на щурците е ангажирано с музика...Точно за това ,болката някак не вибрира на нашите честоти...
Тя е като онези странни свирки,които вие ,хората,използвате за да повикате кучетата си...
Чуват я само онези,които имат слух за нея...За съжаление,повечето хора,без да знаете защо,сте пристрастени към този звук.
Предпочитате да си създавате условия,в които да ви боли,вместо да надникнете в душите си и да положите малко усилия ,за да си спомните онова ,което ви е заложено да бъдете..
Влюбени сте в „Одата на Радостта”,но винаги,когато Болката ви повика с глупавата си свирка,зарязвате упражненията и тръгвате по дире й,като добре дресирани кучета!
Винаги съм се питал,как може да робувате на нещо,което ви убива и ви прави нещастливи?...Странни птици сте ,вие, хората,да знаеш!
Не разбирате,че болката в същност е отрицание от истинската ви природа.Умовете ви не са създадени да подтискат и контролират,а да се развиват и да бъдат такива каквито са...,а именно СЪЗИДАТЕЛНОСТ !
Когато осъзнаете ,че болката носи единствено разруха,може би ще отвикнете от глупавия навик да търчите винаги щом чуете свирката...Напълно е възможно,в последствие болката да се пристрасти към музиката ,която извира от душата ви и точно в този момент,малки ми приятелю,вие,хората,ще осъзнаете,че всъщност не сте хора...,а щурци...и то от напредналите...Също като мен [You must be registered and logged in to see this image.] ! |
|
Gentiana Dark Gothic Queen
Аз съм : От Запад : Драгоценни камъчета оставих : 6401 Събраха се години : 149 След първия дъх на : 02.11.1874 В този свят съм : КралицатА По душа съм : Нощна пеперудА Думите ми в злато са... : 6593 Реверанси : 207 Довя ме вятърът тук на : 28.06.2007
| Заглавие: Re: За хората и Щурците... Съб 30 Май - 3:16:35 | |
| |
|
skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
| Заглавие: Re: За хората и Щурците... Съб 30 Май - 9:38:05 | |
| |
|
Тя дух свети
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 2099 В този свят съм : светулка По душа съм : череша Думите ми в злато са... : 932 Реверанси : 55 Довя ме вятърът тук на : 06.08.2007
| Заглавие: Re: За хората и Щурците... Съб 30 Май - 23:27:45 | |
| това е едно от най-прекрасните неща, които съм чела напоследък! Ама най-най...!
|
|
катето контеса Чар
Аз съм : От Запад : на Изток : Драгоценни камъчета оставих : 1743 Събраха се години : 42 След първия дъх на : 19.06.1981 В този свят съм : Катето По душа съм : Вихрушка Думите ми в злато са... : 1334 Реверанси : 66 Довя ме вятърът тук на : 05.11.2008
| Заглавие: Re: За хората и Щурците... Пет 19 Юни - 23:09:14 | |
| Херцогиньо.... щастлива съм...Толкова лесно го написах,че чак имам чувството,че ми е продиктувано... Кралице,Маркизо.... Благодаря и на трите!!! :fen: :fen: :fen: |
|
Sponsored content
| Заглавие: Re: За хората и Щурците... | |
|
|
|