В шепите ми сълзите на морето

[You must be registered and logged in to see this link.]
Невзрачното лице
на твойта майка,
свенливо сведено
сред гъсти водорасли
какво си мисли,
бисерче омайно,
когато времето
замира-
миг ли, час ли?!
А казват-
красотота е в душата
и тази тъмна,
неугледна мида
го потвърждава,
ражда светлината
във зрънце нежно
като пеперуда.
Родена слиза
нова Афродита
по бледия седеф,
разтворил устни,
тъй сякаш иска
нещо да ни пита.
Ловя лъчи.
Не искам да ги пусна,
защото мракът става
дагма на душата,
белязана тя вехне
и умира.
Нанизвам бисери
и слушам в тишината
прибоя, който
мидите прибира.