В малка тъмна стая
затворени сме аз и ти,
безмълвни и слепи,
търсим се в тъмнината
или просто стоим!

Душата ми вилнее,
прекосява всеки ъгъл за секунда
и после връща се в мен,
страдам и боли ме,
а ти не ме докосваш,
душата ми отново е скитница
без пристън,дом и любим,
какво ли мога да направя?

В чистота на любовта ти
се съмнявам,
дали изобщо някога обичана съм била,
лесно си отиваш
и сякаш чакаш да почна да ти се моля,
уморих се да доказвам, че обичам,
че те искам и желая,
че имам сърце,
че бие за теб!

Сега искам да съм сама,
дори и нежност да показваш - късно е,
отлетяла е любовта!
Нима думите ми не разбираш
или не знаеш какво искаш,
за да го постигнеш!
При мен недей остава,
аз не съм жената - жарава,
няма да те топля нощем,
нито спасявам през деня!

Малка тъмна стая,
аз и моята душа,
лекувам я от обещания и думи,
от искрената ти любов,
раните не с чужди целувки ще залича,
а със собствените си сълзи,
защото друг не искам да я нарани,
да викаш пред вратата престани,
изморена е и твоята душа,
пусни я на свобода!
16.06.09г