имало едно време .... в Стихче ком .... нещо , което , за съжаление там вече го няма, след куп пропадания на нещастния форум


Люби ме...Люби!

Аспазия- аз, Ерос - Деси( Angel Soul от Стихче ком )


Аспазия
......................
Имаш гъвкаво тяло
с извивки на дива пантера,
тез карминени устни
в ухото ми сластно шептят.
Мръсни думички
карат слухът ми
да руменее,
а кръвта ми
превръщат в
бонбонено-сладко желе.
Протегни се,
обвий ме с бедрата си дълги,
превземи слабостта ми,
с косата ме удуши...
Не ,не мога да чакам!
Ела ,прегърни ме, любима
приеми ме във своето тяло -
сега и...
люби ме! Люби...
Нека чак до душата ти стигна,
танцувай първично,
оня танц от когото
се ражда живот
в този миг полудява кръвта ми
и е безразлично
колко други преди мен
си дарявала
с ласки
и пот.
..........................
Ерос

Под името на Ерос
в тоз съвсем не гръцки форум
аз се подвизавам
и закопнели за любов и ласки
със стихове ще изтезавам!

С решителност и сила мъжка
във женствена душа пленена
Аспазия ще прелъстя
и ще оставя във постелята да стене.

Аспазия, пленителна богинъо,
ела да те почерпя с руйно вино!
Със череши зрели аз ще те даря...
а след това във сластен огън теб ще изгоря!
..........................
Аспазия

Ерос?!Дръзко...Няма спор...
Ала колко като тебе съм видяла,
перчещи се с мъжки чар. Фурор
причиняват само в патки стари...

Аз съм с богоравна красота,
амфора със вино-мойто тяло,
поглед на сирена, на звезда,
кожата ми -гълъбица бяла.

Ако искаш мене да плениш-
ниско поклони ми се в краката.
Донеси мимози, бучиниш-
сътвори отрова непозната.

Моя стар съпруг убий в нощта,
после зарови го сред полята.
И в леглото му ще чакам аз сама
да ми се докажеш непознати.
..........................
Ерос

С кръв ръцете си не ще изцапам!
Съпругът ти е толкоз стар,
че сам ще пукне!
Помощ няма да му трябва!

Нито пък на тебе
ниско ще се поклоня-
нима очакваш
със покорство
силата ти да сломя?

Ти жалост нямаш
ни към смъртен,
ни към бог,
а красотата
ти дарена бе ''от горе''
в златен рог.

Ключът към твоето сърце
не е покорство
или пък нахалство.
С мъдрост
ще подходя аз към тебе
- не със самохвалство!

С погледи небрежни
твоите гърди ще разтопявам,
със прегръдки
(от перо на лебед те
ще са по нежни!)
твоето сърце ще прелъстявам!

Хайде, не бъди цинична
и дреха си сложи прилична!
Голотата само неумели изкушава,
а загадката за майсторите е наслада!
.......................
Аспазия

Знаех си, че си страхливец и позьор.
Мъж аз нямам нито млад, ни старец.
А пък ти си мухльо, истински позор.
Я върви със селянките да се забавляваш.

Туниката ми е от най -нежен лен,
нищо тук излишно се не вижда.
А на тялото ми падали са в плен
войни хиляди и принцове безгрижни.

Моето сърце не е бокал,
няма да ти дам да го разбиеш.
Тръгвай си нещастен, зъл чакал!
Някъде в нощта иди да виеш!
.....................
Ерос

Аууу, че зла!
Със злоба отговаря!
Виночерепецо,
налей ми още вино
в тази късна доба!
Тук аз явно ще остана
докато изпразни ми се джоба!

Мъжката ми гордост
като с кинжал раниха,
мойте жарки страсти
Аспазия не прелъстиха!

След поредна чаша вино
аз пред боговете се заклевам:
Аспазия ще бъде моя
и такава ще е доброволно!
Мрежите си във двореца й от тръни
аз ще пръсна
и от пепелта на нейното огнище
ще възкръсна във съня й!
Изкусителката с нейното изкуство
ще накажа
всичко аз ще преобърна
само своята любов да й докажа!
.....................
Аспазия

В двореца ми растат не тръни, рози,
от най прекрасните градини на Хорем.
В огнището ми пази дракон розов,
и ще му паднеш със раздран корем.

Не можеш ме наказа,аз съм дива.
Самата Афродита ме дари
с безсмъртна хубост като самодива.
Душата ти във ада ще гори.
..................
Ерос

Изпрати ме към ада
дори преди да си ме опознала!
Нима към бога на страстта
ти любопитство даже не изпитваш
или всеки дръзнал царството ти
да прекрачи без покана
от двореца си изритваш?

Драконите ти не ще ме спрат!
Невидими стрели на любовта
не могат те да уловят.
А розите са храсти със бодли-
нима забрави, че ароматът
им със кръв наказва?
Но и през розовите храсти
ще премина аз, прехапал устни,
гледайки към твойта крепост във захлас!

Издран и уморен
пред тебе ще застана.
Божествената ми осанка
само ще остане
спомен от безсмъртното ми тяло...

Дали ще ме погледнеш вяло
или в очите ти искри
за миг ще блеснат?
Не знам и само се надявам
че разумът ти няма да сломи
сърцето, което за любов копнее...
......................
Аспазия

Предавам се- ти победи ловецо,
сърцето ми във примка залови.
Щом силно ме желаеш, тук стрелецо,
яви се и пред мен се поклони.

Аз раните ще ти превържа нежно,
в постелята си ще те приютя,
тогава ще узнаеш неизбежно
какво тук значи истинска жена.
.........-.........
Ерос

Жени познавал съм аз много,
ала като тебе ни една не срещнах!
Не аз плених те!
Ти в невидими окови
моето сърце постави!
И магия странна ми направи,
мислят си за тебе
и забравям старите си нрави!...
.....................
Аспазия


Магията взаимно ни владее,
забравих гордото си естество.
Очите ти под кожата ми греят,
ела, вземи ме горско божество!

От старите си нрави откажи се.
Приятели и курви забрави.
Във моя замък светъл пренеси се
и моя радост вечно ще си ти.

************************
************************
Зелено грозде с вкус на пресен мед


Ерос

Очите ти са южни две звезди
под Тропика на Козирога греят.
Следиш ме с поглед, времето лети.
Пленен от страст да дишам аз не смея.
Отива ти воаления плащ,
под който днес гърдите ти са голи.
Издигат се и спускат, пада нощ.
Красавице, как искам да си моя.
Под балдахина на леглото вее жар,
възглавниците на жасмин ухаят.
Зелено грозде в купа от кристал,
Луна и мед по устните сияят.
Целувай ме, до смърт ме измори,
покривай с тялото си всяка моя слабост.
Във бездната от грях ме удави
и до небето седмо ще крещя от радост.
.........................
Аспазия

Очите ми ще те пронизват
като две стрели
докато надвесена над теб
се смея.
Косите ми лицето ти ще галят
както вятъра тревата
когато с длани тебе търся
и за теб копнея...

Недей да смъкваш моя плащ
аз искам тайнствена да бъда!
С тялото си аз усещам твойта мощ!
Духа и тялото ми
ти превзе във тази черна нощ!
.......................
Ерос

Проби сърцето ми със тези две стрели,
кръвта му се съсирва във смеха ти.
С коси ме превържи. Не ме мъчи.
Копнеж и болка, Ерос ни изпрати.

А плаща ще постелим сред трева,
уханна, росна, дъхаща на лято.
Ще скрие твоя нежен свян нощта,
покрий и двама ни с косите си от злато.
.........................
Аспазия

Крака ще сплитам около тебе
в буен танц, почти неземен.
Свенливо отговори търся
в очите ти - безпътни и горещи.
Захвърляйки една след друга
дрехите, извезани с коприна,
ти моята душа оголи -
аз искам да я скрия сред
разцъфналите клони!
И вместо ти гърдите да покриеш
със плаща, който смъкна,
душата ми повиваш
с целувка нежна
и чувствам се обичана!
.......................
Ерос

Сложи глава на голата ми кожа,
над тръпното сърце я положи.
Душата ти е снежнобяла роза,
листенце по листенце в мен вали.
Бедрата ти безсрамни ме изгарят,
лиани, сплетени в невинността.
Забравям кой съм и е невъзможно
да устоя пред твойта красота.
.....................
Аспазия

Заспали чувства в мен, любими,
ти събуди
и вещици на мрака
от сърцето ми прокуди!
Пеещи звънчета
заеха мястото на моята душа,
нежни феи на страстта
повикаха за нас нощта...
......................
Ерос

Във тъмното пак кожата ти ще засвети
със млечен блясък и приятна мекота,
щурче в косата ти заплетено куплети
ще ни изсвири-ода на страстта.
Отдай ми своите целувки страстни,
докато устните подпухнат и болят.
Прониквам в тялото ти- яростно и властно.
В утробата ти чиста ще вселя живот.
.......................
Аспазия

Във утро свежо
в слънчеви лъчи обляно,
когато още птиците не пеят
и тишина бележи прехода
от топла, влажна нощ
към нов,
изпълнен със надежди ден-
дали ще се събудя аз до теб,
любими,
или в леглото си сама
сънливо клепки ще повдигна
и сълзи по нереален сън ще роня?
.........................
Ерос

Ще бъда тук, до топлото ти тяло,
по кожата калинка ще пълзи,
далечен спомен за едно начало,
във оня кът сред който те открих.

В косата ти заплетена тревичка
от страстната ни нощ край ручей див.
Не помниш ли? Нима забрави всичко?!
Отдаде ми се с порив тъй красив.