"Олеандърът може да бъде отровен...Също като любовта."

А по това време контеса Чар се бе замислила в къщичката за мечти, която се намираше на върха на едно дърво в зимната градина. Обичаше да се усамотява там точно в последните часове на деня.Нежните отблясъци на зеленото слънце погалиха очите й и те станаха още по-наситено зелени...
- Пак ли Контесо-о-о-о!- засмя се някой зад гърба й - Този път в кой край на Вселената се пренесохте, а? - беше Графинята Цвете с бодли - красива, чернокоса шаманка, която случайно се бе запознала с магьосника I gor har и бе решила да взима допълнителни уроци по левитация при него.
-О здравей Отровна красавице! Тъкмо разпитвах Южняка има ли нещо ново в съседното Кралство! За съжаление новините са лоши- Пролетта нямало да може да дойде навреме, понеже Северният Ураган я е хванал в плен и заявил, че няма да я пусне докато не му бъде занесено вълшебното цвете Всичкоелюбовче, което расте само в нашата градина!Притеснена съм защото Маркизата и Херцогинята вече мислят за пролетния бал, а след тези новини не е ясно дали такъв ще има. И за горката Пролет съм притеснена! Как можа да й се случи отново. Северният винаги успява да я хване когато най-малко го очаква. Ами Кралицата какво ще прави сега. Остана само едно стръкче от Всичкоелюбовчето, ако дадем и него, Царицата-майка и нейните поданници от кошера на златните пчели ще спрат да навестяват Кралството и няма да има кой да опрашва растенията ...Ще загине всичко...
-Явно трябва да свикаме Кръглата маса- притеснено каза Poison Aivy- и то колкото се може по-скоро. Кралицата е в лятната градина а Маркизата, DominuS и Тя май са в кулата над голямата зала. Ще намерим и момчетата, защото колкото по-скоро измислим план за действие, толкова по-добре за всички ни!- и двете дами плавно се спуснаха от върха на дървото и се забързаха към градината за да намерят Кралицата.

DominuS както винаги закъсняваше. Тъкмо бе приключила разправията си с двама представители на Мрака (които никой не видя повече) и щом зърна големия стенен часовник с двадесет и четири златни числа, закачен на стената зад нея, скочи на крака и побягна надолу по мрачното, каменно стълбище на Западната кула.
Последните слънчеви лъчи се прокрадваха през облите прозорци на катедралата, когато тежката дървена врата изскърца и Маркизата се усмихна на новодошлата.
- Дукесо! – кимна Skyblueirina.
- Маркизо! – отвърна DominuS.
- Навреме, както винаги. – намигна Маркизата.
DominuS направи несполучлив опит да не забележи отбелязаното, приглаждайки гънките на черната си рокля. Силен аромат на малини я накара да се обърне - нямаше кой друг да бъде - Тя се беше облегнала на овалната маса и се усмихваше ведро.
- Деня на Пролетта! – рече въодушевено Маркизата. – Имам толкова много идеи...
Но бе прекъсната от дрезгав вик, идващ откъм кралската градина.
Трите дами надникнаха през тясния прозорец тъкмо навреме за да видят I gor har и Luar Soll, който се беше втренчил в показалеца на лявата си ръка и мърмореше нещо по адрес на мангускретианите. Skyblueirina се подсмихна тихо.
- Е, да започваме. – Рече DominuS, и дамите загърбиха прозореца, посвещавайки следващите няколко часа на приготовленията относно дългоочаквания ден на Пролетта.
След като Маркизата записа прилежно всички детайли в малкия си тефтер с тюркоазено зелена подвързия и отново се загледа в тъмната кралска градина, DominuS пожела красива нощ и напусна катедралата. Пред каменния фонтан, изобразяващ красива, млада жена с три, виещи се около тялото й, черни змии (Лилит) срещна Катето и Poison Aivy. Русокосата Контеса държеше шепа прах в едната си ръка и видимо притеснена шептеше нещо на приятелката си.
Дукесата се сети за разговора, проведен с представителите на Мрака по залез и бързо установи, че лошата новина бе стигнала до ушите на двете дами.
"Може би трябваше да ги залея с изпепеляваща отвара, вместо с гърчисмърт" - помисли си DominuS и краищата на роклята й се завлачиха нагоре по каменното стълбище на Западната кула.

Утрото настъпи, оцветявайки небето над Кралството в розово и двуглавите петли в двора се разкукуригаха.
В далечината се чуваше тропот от копита, който ставаше все по-ясен. Кралица Gentiana излезе на голямата си тераса, точно в центъра на предната дворцова стена, и се вгледа в необятните бели поляни отвъд крепостните стени на замъка.
Roamer тъкмо навлизаше в кралския двор, галопирайки бясно върху черния си кон - Неро. Стигнал до стените на замъка, той смъкна черния шал от лицето си, скочи от коня и погледна към терасата, където Gentiana все още седеше и го наблюдаваше.
- Какви новини ми носиш от Севера, лорде? - Запита кралицата с приветлив, но властен глас.
Roamer не се усмихна. Изражението на лицето му излъчваше безпокойство.
- Трябва да свикате съвета, Кралице. - Отвърна той без да отмества поглед от нея. - Деня на Пролетта ще трябва да почака.
Кралицата замълча за миг,след което му направи знак да се качи при нея и се скри зад лилавите пердета на стаята си.

Когато стигна пред украсената с ковано желязо врата, водеща до покоите на Кралицата, стражите отдръпнаха копията си и Roamer влезе. Gentiana сипваше вода в саксията на любимото си черно кокиче, така че му се наложи да изчака. Щом остави кристалната кана на масата тя му посочи един от дървените столове и седна на същия отсреща.
- Що за цвете е това? - Попита лордът и кимна към странното черно кокиче.
Gentiana го погледна за миг и се усмихна едва доловимо.
- Мракът има способността да обсебва и най-светлите и нежни създания. Което разбира се не ги прави по-малко нежни.
Roamer не зададе повече въпроси свързани с цветето.
- На какво се дължи ранното ти завръщане? - Попита Кралицата. - До колкото ми е известно битката на северния фронт не е свършила.
- Не е и няма да свърши скоро. - Отвърна мъжът. - Но опасностите ни дебнат отвсякъде, не само от Севера. Едва ли Ви е обягнала новината за Северния Ураган и Пролетта.
- Не се съмнявайте в ушите на белите ми прилепи. - отвърна кралицата без капка тревога в гласа. - Разбрах за пролетта.
- Но дали това е единствената причина за ранната ти поява Roamer? - Попита Кралицата и в очите й като че ли за миг се появи някакво пламъче, последвано от многозначителна усмивка.
Roamer не можа да сдържи своята и този път тя се плъзна бавно по лицето му.
- Сама се досещате, че това не е единствената причина, кралице. - Промълви той с глас, граничещ с шепот. - Можеха да пратят всеки друг, но аз настоях. Питах се дали...
Тук той снижи глас, като че ли търсеше точните думи.
- Дали дамата на сърцето ти е още в кралството? - улесни го Gentiana.
Той кимна и тя му се усмихна.
- Тук е. - Отвърна Кралицата. - И може би е крайно време да разкриеш чувствата си.
Roamer не отговори. Имаше желание и сили само да стигне до мрачната си стая и да смъкне умората от тялото си.

В това време прашен, с бутуши покрити с кал влезе, без да чака лорд Протекторът. Боримир небрежно изгледа мъжа в компанията на Кралицата и падна на коляно пред Гентиана. Очите му бяха мътни и студени като опушена стомана, а косата му небрежно рошава, а един от гарваночерните кичури бе залепнал за раната на лявата страна.
-Вие ме повикахте, Кралице. Ето ме тук съм, за да Ви служа.
-Но Вие сте ранен, милорд!? Лорнианците ли ?
Любимият ми бял гарван Гражифер вчера се върна със забита в крилото стрела и цял в кръв. Видях в очите му полета, покрити с трупове на хора и коне, виелици и кискаща се бяла дама с жестоко красиво лице. Елжиана се е върнала, снежната кралица няма да отстъпи лесно,   Пролетта е още толкова слаба.
Разказвайте ! Искам да знам всичко.
-Лорнианци,  и Тролове, и зимните орди на Другите. Те са в саюз Кралице, под властта на Бялата Дама, а нашите отряди са все по-малобройни. Всеки ден умират стотици, а има и такива които предпочитата да избягат- Боримир погледна с насмешка младия лорд в стаята- Това е. Сега следва решаващата битка, под билото на Мечата планина. Моля за Вашето разрешение да взема провизии за мъжете и да се върна  в граничните земи.
-Но нека  поне  лечителите превържат раните Ви, лорде- Кралицата бе определено портесена от новините. А  тревогата й се увеличаваше от неблагосклонни числата, които й донесоха  магьосниците. Само 2 и 7. Само тези числа разлистваха своите листенца в оранжерията и невещаеха  нищо добро.
-Покорно благодаря, Кралице- думите на лорд протектора прозвучаха като от хиляди мили- аз нямам нужда от мазила и мехлеми. По скоро имам нужда от чудо! Това  би помогнало. Довиждане- бъдете сигурна, че нито един от бойните Ви няма да позволи Зимата да премина през мечата планина. Залагам честта си. - С небрежен поклон Боримир излезе и плаща му шляпна колоната на излизане. Мислите му бяха далеч, зад скалите при мъртвите на полето, блуждаеше над димната завеса и търсеше изход и спасение. Беше длъжен да го намери, това сеочакваше от него. Това очакване!!! Баща му очакваше да е велик и силен наследник на владенията, а той копнееше за знания и книги. Годините прекарани в казармите  го бяха направили като машина за смърт, но мислите му бяха при нея.Убиваше заради нея и заради него. Не за чест. Душата му копнееше за мъст- лейди Де бе на друг. А той принадлежеше на Войната. 

В това време поданиците на Кралството ставаха все по-нетърпеливи. Маркиза Skyblueirina сякаш бе изгубила синята искра в очите си. Херцогиня Тя мълчеше. Деандра седеше в единия ъгъл на мрачната зала, близо до Боримир. Roamer бе скръстил ръце пред гърдите си в срещуположния. Двамата с Боримир не се поглеждаха. Luar Soll и I gor har размениха няколко думи, които никой в залата не чу. Poison Aivy седеше близо до маркизата, а красивата й коса се спускаше като черен сатен надолу по тялото й.
Вратата изскърца и DominuS влезе, следвана от Phibi - ерцхерцогиня Сияние. Всички погледнаха натам с надежда - очакваха Кралицата. Но нея я нямаше. Всички останаха така известно време. В тишина. След което търпението им започна да привършва. Някои се размърдваха на столовете си, други пристъпваха от крак на крак. Първа заговори DominuS.
- Кралицата със сигурност има по-важна работа в момента. Може би ще трябва да започнем без нея и да решим как да действаме, поне до нейното завръщане. Не можем да седим тук и просто да чакаме докато над Кралството ни тегне опасност.
Някои от присъстващите гледаха с лека несигурност в очите. Повечето обаче бяха изморени от всеобщото бездействие. Не беше присъщо за поданиците на Gentiana да седят с кръстени ръце в такъв момент.
След казаното от DominuS мина една безкрайно дълга минута потопена в тишина. Сякаш всички, дори и тя самата, се бяха впуснали в спор със самите себе си: от една страна не им се струваше редно да започнат без Кралицата.От друга страна не знаеха дали Gentiana просто закъснява (нещо, което тя никога не правеше) и ще се появи по-късно, или пък по-важни дела я бяха призовали. Така или иначе имаше нещо в което всички бяха сигурни - не можеха да седят повече, знаейки какво се случва зад стените на Кралството им. Трябваше да действат и то сега.
Минутата мина. Skyblueirina първа пристъпи напред до DominuS. След нея всички останали се събраха около кръглата маса. На всеки стол с висока облегалка седеше някой... На всеки освен онзи на Gentiana.
Всички погледнаха натам за секунда, две, след което започнаха да разискват проблема и да разпределят задачите си.

Roamer седеше на стола си, в най-тъмния ъгъл на залата. Беше се плъзнал до там като сянка и сякаш никой не го бе забелязал до онзи момент, в който Маркизата не свърши последното си изречение и не огледа всички седнали около кръглата маса. Последното, което можеше да се чуе в подобен момент беше... Смях. Но в онзи тъмен ъгъл някой се смееше. Фигурата му се размърда и сянката от лицето му бавно запълзя назад, разкривайки чифт тъмно зелени очи. Лицето му бе младо, макар покрито с бръчки. Тъмен белег се кривеше по лявата му буза. И той се смееше...
- Кое е толкова забавно, че да не можете да сдържите смеха си в подобен момент, милорд? - Изви се гласа на DominuS, а черните й очи се присвиха.
По тялото на Roamer плъзна странна тръпка.
- С цялото ми уважение, Skyblueirina - обърна се към Маркизата той - но ако споменатият от вас лорд наистина вярва в това, то тогава сам той ще трябва да си остане вкъщи по време на битката. А колкото до това твърдение, то не само обижда всяка една от присъстващите дами, но е и напълно неуместно, имайки пред вид Кралицата, на която всички служим. Не сме в приказките пълни с беззащитни принцеси, чакащи в кулата си някой да ги спаси. И ако някой вярва в обратното, може би ще е най добре за него да се прибере да чака в собствената си кула... Колкото до мен, тук съм за да служа на Кралицата и на всеки, който й е верен. Готов съм да поведа нова армия или да се върна на Северния фронт още тази нощ. - И кимайки на Маркизата в знак на извинение за краткото прекъсване, той отново потъна в облегалката на стола си, а сянката прикри погледа му, втренчен в...

Нощта напредваше постепенно, а Луните бяха ярки като никога досега...

Roamer предполагаше, че младия Виконт е труден за намиране, но той не подозираше колко трудно всъщност е това. Лорд Тъмна нежност подозираше кой е единствения човек в Кралството, знаещ местонахождението на Nasiks.След дълъг и настоятелен разговор с нея и след като успя да я убеди, че случая е спешен и не подлежи на отлагане, младият лорд беше на точното място и в точното време..нетърпелив и изнервен от всичко случило се досега.

Само след миг сякаш от нищото Виконт Утринно Небе се появи и застана пред Roamer, готов да го изслуша...