Пожелавам ти едно
красиво, самотно лято,
мислите ти-гларуси
към мен да летят,
до брега на сърцето ми
необятно,
"онази" болка
с крилете си да гасят.

А аз ти пожелавам
мълчанието на планината
чието ехо ще носи
дрезгавия ми глас.
Да настръхваш очакващо
от полъха на крилата ми,
да сънуваш безпаметно
как летим ти и аз.

Води и гори
ще застенат в душите ни,
нощем, когато не можем
да спим
и търсим във тъмното
ключа на мечтите ни
в "онази" ключалка
да го превъртим.

Земетръс от желания
ще променя посоките
на реки и потоци
и ще падат звезди,
ала не към Земята-
ще се сипят в очите ни.
Пожелай си да дойда
и ключа завърти...