Кой иска да живее вечно?...
Със крак над стремето трептиш.
Политаш към земи далечни,
във джоба скътал стар фетиш.
И стари рани на душата
налагаш с див живовляк млад.
Да не гноясват в пустотата,
когато гърчиш се от глад
и нямаш пукнат грош да купиш
две шепи изворна вода.
Ако змия по път настъпиш,
ще те ухапе, знай това!
Антиацид в шишенце черно,
носи си, вместо талисман.
Против пълзящи и неверни-
те урочасват с поглед. Срам.
И ако някой ден се срещнем,
дали ще ме познаеш ти?
Сега ограбваш моите нощи,
а утре кой ще ти прости?