Сутрините без теб (Gentiana & катето)

Пак си тръгна преди да се съмне
не в леглото-в сърцето е празно
две секунди без теб,а замръзвам.
Всеки път самотата оставяш
да отваря прозорците в утрини,
на кафе и унилост ухаещи...
Клавесинът с клавишите счупени
стене тихо. Къде си? Забравяш ли?
Ти, пиян от умора и загуби
бавно падаш в капана от спомени!
Като сянка във мрака блуждаеща
пак се луташ сред чувства изгонени...
А не искаш, мълчиш, не признаваш
и дори да те моля, ще скриеш
как в душата ти пари жарава,
щом в очите ми с болка се впиеш.
Но когато ръцете ми парещи
те дамгосат с убийствена нежност
гордостта и яда си забравяш ти
и ме търсиш със устни копнежно
Стой така, мълчаливо откривайки
на сърцето последните истини.
Не е дъжд, а сълзи, но прикривам ги
и пред теб съм до голо пречистена.