Капризни думи

С луната тази нощ танцувам неуморна,
на изгрева ще дам последната си риза,
и писна ми да съм жена- на всекиго покорна,
ще те оставя, от утре съм жената на Каприза.
Капризните му устни до залез ще целувам
със вкус на мед планински и много дъхав цвят.
Без стягащата риза до късно ще танцувам
във чашката на лотос, под бурен звездопад.
Капки страст, съблазън и стържещ звук-
самата Суета, ще ми кумува- идва с блясък,
звън на капките от минало. Не се купува,
отлетялото с моите криле с трескав плясък.
Безценна е душата, която днес прибирам-
тя, пеперуда плаха с измачкани криле
не ми е еднодневка, сияе, не умира.
Запуснат дом зад мен е на мъж без свян сърце.
Булото ми розовее, от кървавото минало,
защото триех дълго стъпките до твоя трон.
Не ще се върнеш, богатство ненадминато-
букета и от думите, ще разпилея с поклон.
И слънчева светулка навлязла в мрак безлунен
ще търся свойто ново, космично естество.
Ще гасна, ще се раждам в очи на вълк безшумен,
промъкващ се по залез до твоето легло.

SkyBlueirina & Gentiana

:fen: :fen:

Чест и почитания!