Почувствах вятъра да гали със перце
заспалите ми сиво-черни мисли,
а слънцето от жълто петънце
превърна се в сияние златисто...
когато нежната завеса затрептя
и пръсна дъх на сънени мимози,
тъй руси като ангелска коса
и ароматни като диви рози.
Целунаха челото ми пчели,
планински лястовици хукнаха в небето
подгонени от своите мечти
за свобода отвъд оста на битието .
Какво ми липсва?! Може би едно-
ръцете ти със пръсти бледи, финни
и меки като моето легло,
тъй закачливи като палави делфини,
да приземят душата ми в прегръдка,
да гори от пръстите ти нежен отпечатък,
а утрото над нас да се взриви
да се обичаме във краткия остатък
на дните ни, забързани и нервни
и всеки допир да е страст и радост.
Един на друг обречени и верни,
дори когато си отиде нашта младост.