По пътя / Perfect Strangers (min_hetep & САМСОН)

Поседнал бях да си почина там,
край пътя... страшно уморен, без сили...
Омръзнал сам на себе си, без плам,
загледан в минувачите унили.

Тъй погледът ми върху теб се спря -
с въпроси стари, много натежали...
Че странница от древни времена,
надявах се на спътник и съратник.

След хиляди пропуснати усмивки.
Пътуване. Безкрайно. Нещастливо.
Не търсех скъпоценни придобивки,
а нещо споделено и красиво.

С усмивка поизправям пак снага,
припламват във очите ми искрици:
дали ще мога с тебе да летя,
по пътя стръмен да делим трохите?

Посоката е тази – да вървим.
Нали за двама пътят е по-лесен?
Умората и време ще сразим,
дори накрая ще пристигнем с песен.

Ръка подай, че пътят ни зове! -
по билото снегът все още чака
посрещнати от изгрева криле,
разтворил за светлика сетивата.

PRITIAGEHIE

По пътя / Perfect Strangers (min_hetep & САМСОН)

Поседнал бях да си почина там,
край пътя... страшно уморен, без сили...
Омръзнал сам на себе си, без плам,
загледан в минувачите унили.

Тъй погледът ми върху теб се спря -
с въпроси стари, много натежали...
Че странница от древни времена,
надявах се на спътник и съратник.

След хиляди пропуснати усмивки.
Пътуване. Безкрайно. Нещастливо.
Не търсех скъпоценни придобивки,
а нещо споделено и красиво.

С усмивка поизправям пак снага,
припламват във очите ми искрици:
дали ще мога с тебе да летя,
по пътя стръмен да делим трохите?

Посоката е тази – да вървим.
Нали за двама пътят е по-лесен?
Умората и време ще сразим,
дори накрая ще пристигнем с песен.

Ръка подай, че пътят ни зове! -
по билото снегът все още чака
посрещнати от изгрева криле,
разтворил за светлика сетивата.