слънчевите акорди на снега

Във моя свят - на лед и черен сняг
си къс небе, и цвят - безценен опиат,
и тежка в кармин и кожи си коприна,
такава зная ще е наш'та зима!

Но светлината съм в този отрязък от небе
и идвам за тебе по-силна отвсякога
усмивка дарявам ти от своето сърце -
да грейнат очите ти. Тъй както някога.

Очите ми отдавна, мила ми милейди,
са сиви късове стомана. Дрезгав глас.
Снега отблъсква лъчите топли и топейки
все нашепва - няма бъдеще за нас.

Добре, ти искаш зима. Ето я, милорде:
снега... са всъщност разтопените сълзи по теб!
Хрущи ти под краката с най-слънчевите си акорди
и песента му кръв ще влее в душата ти от лед!

Душата ми е дом на сляпа птица,
която будиш я с свойта топлина.
В ръце вземи я, нали си ми девица,
но не ме карай да се кая след това.

Да съжаляваш? Никога! Това го зная -
по-сигурна съм и от смъртта дори!
Когато с моята любов те прилаская
ти ще забравиш всеки студ и болка от преди!

Боримир и fullmoon