завръщане

*завръщане*

Притихва вече, морен мой, нощта.
Сега са най-неверни часовете.
Аз чаках дълго да си дойдеш, но тъга
държи те там, далеч при ветровете.

Верига сребърна, от много златни миди,
държи те в плен на страст и суета.
Разбира се, накрая всичко ще си иде..
Не мога да съм груба, не и след това.

И паля пак камината от спомени,
така горещи, че огряват всичко в мен,
изсъскват нервно две сълзи отронени,
в прозореца наднича лъч студен.

Наръч с думи, страст и стари нощи,
в жарка кладата- раждат огнени стрели.
Изгарят ми ръцете, но държа ги още,
прицелвам се в есенните падащи звезди.

А ти ще дойдеш и не питай как го зная.
Ръцете ти със дъх на горски бор
ще ме прегърнат.В мека, сладостна омая
ще пеят птици нощни в дрезгав хор.

Килим от мъх и див бръшлян, коприва,
два прилепа над нас ще полетят,
година, две, хиляда си отиват
че колко ли са, щом до тебе ще заспя.

---------------------
Sky и Гео