Презряло грозде (Gentiana & катето)

Поряза ме лозата.Запълзя
по кожата ми сок от грозд в червено
и чучулига в нивите запя,
когато свих се в себе си от страх. Студено.

Затрупах пътя си назад. Цял куп с листа
запратих върху спомена за тебе.
Сковаха тръпки всички мои сетива,
защото знаех, че си тръгвам. Несъмнено.

Не те познавам май... Коя си ти? -
запитах образа във огледалото смутено.
Защо ме гледаш с тези две очи
(които сякаш казват - край! Платено.)?!

Нима се свърши? Този дъх на свобода,
от който целия ми въздух е обсебен,
не може да е сън, нали така...?
Жадуван миг..., изстрадана победа.

И ако в късен час мобилният звъни,
навярно ще е слухова измама.
Без СМС-и, нежни думи... Ти
не ми остави сламка да се хвана.

На прах часовникът замлъква разпилян.
Оставаш в миналото-пясъчен..., далечен.
Един красив, но невъзможен блян,
към който всеки път е дяволски обречен.