"петак за дребни спомени"

Де и Бо

Хей ти слънце- къшей милостиня,
вземай- не се дърпай. Затвори широко...;
своите очи. Днес съм пясъчна пустиня.
За обичта не се озъртай. Че и надълбоко,
ще те давя, сластно в сивите ми дни.

Пясъкът ми е от чисто, дребно злато ,
натрошени, мрачни мисли на орли.
Ще захвърля днес душата си във блато,
да потъне като спомен в късно лято ,
за да спре за малко, малко да боли.

Що ли се привързвам, и отново ми тежи.
Вече гледам само жълти кактуси,
сладки са, не мрънкат, имат и бодли.
Ти омаен черен цвят на гладиола.
Заспиваш пръста си на трънчето убола...

Луната е петак за дребни спомени,
купувам си забрава и я скривам в скрина.
Капки дъжд от анемните отронени
във чашата си сипвам. Маха гонени,
маково отровни чувства ситнат.