Приличаш ми на някого

Приличам ли на някого - не знам.
На ехото във празната ми стая.
Парче душа. И сълзи килограм.
И някакво предчувствие накрая.
Приличаш ми на някого. И май кървиш.
Преструваш се на някой. Няма грешка.
Излъгах те. Но с тези две очи
излъгах другите. Съвсем човешки.
Съвсем човешки ме мъчи. И ти така.
Съвсем приятелски целувай и убивай.
Пак тъй приятелски хвани ме за ръка...
На някого приличаш. Не разбирам...
Не си ли онзи, със очите полудели,
за мен и погледа ми глупаво отровен?
И онзи, който знаеше, че мойта смелост
играе си със него и със огъня.
Не си ли онзи, който някога ми обеща,
ако се влюбя в него, да умра от безразличие,
а ако той се влюби в мене, да не разбера...
и всичко само да прилича на обичане.
Не си ли онзи, който се преструваше пред мене.
И онзи, който дълго чака да си отмъсти.
Да, ти си! Да си отмъстиш е време.
На тебе ли сега приличам ти...?