Порой...

Порой! Каква грандиозна, могъща картина!
Облаци се блъскат с мощен трясък.
Дъжд. На водопади от небето се излива.
Напоява треви, дървета, пясък.

Заплакало е небето, сякаш с горчиви сълзи.
Гневи се и беснее.С гръмотевици трещи.
Вода свещена Земята измива. Вали, вали, вали!
Сипе се със сила над мощните морски вълни.

Едри капки бързо падат от небето сиво.
Пукот далечен нейде силно гърми.
Потръпва в екстаз и питомно и диво.
Порой се излива, сякаш от човешки сълзи.