Из"Дневниците на един вятър"

... Когато умората седне на рамото ти и дните изгубят магията на очарованието си, значи ти е време за почивка. Време е да седнеш и да поговориш със себе си, да си изясниш позициите спрямо живота и другите живи същества..., да загърбиш онези, които те нараняват и да продължиш напред с мисълта, че хората все още има с какво да те изненадат. Глупаво и тъжно е да се затваряме зад дебелите стени на егото си, робувайки на разочарованието, болката и личното неудовлетворение. Глупаво - защото животът е едно дихание... Тъжно - защото цяла вечност се чудим как да си прехвърлим негативи един на друг, когато само с една усмивка можем да спечелим нечия душа...

... Понякога чувствам, че не съм за този свят..., че прекалявам с донкихотските си принципи и съм в тежест на онези, което не ме разбират, но държат на мен... Идвам им в повече с приказките, че парите не са всичко и че щастието е въпрос на личен избор. Обикновено в такива моменти ми става адски тъжно, защото осъзнавам колко слаби и податливи същества сме хората. Толкова години не успявам да намеря логика във факта, че само когато се случи нещо необратимо, си даваме сметка за онова, което сме имали... Не съм съгласна, че светът ми трябва да се срути, за да започна да ценя красотата на момента. Питам се защо хората са заедно в болката и сами в радостта си?! Поредният житейски парадокс, за който всички знаят на теория, но малцина дръзват да му се противопоставят. Не искам такъв живот за себе си! Не искам нечия болест или нещастие да ме провокират да кажа: "Обичам те!". Не искам да започна да давам от себе си само когато усетя, че положението е безнадеждно и няма връщане назад. Толкова човешки драми..., толкова злоба и ярост в душите ни само защото не ни стиска да изкажем на глас обичта си.

...Но..., въпреки това - няма време за отчаяние... Часовникът тиктака! Всяка секунда ни отнема или дарява нечия усмивка. И макар че в днешния свят няма място за такива като мен - АЗ СЪМ ТУК! Няма да се уморя да обичам, каквото и да получавам насреща. Няма да се превръщам в криво огледало само за да се харесам на някого. Няма да мразя, понеже нещата не се случват както аз искам. И ако някога съм държала нечия ръка, каквото и да я е отдалечило от мен, бих го преглътнала и бих я хванала отново, защото нямам време за глупости, нито желание да вървя срещу себе си....
Всичко е толкова просто и лесно... Хората правим нещата сложни, като ги изкривяваме през призмата на пълните със зависимости и очаквания възгледи.
Днес не ми се очаква.... Нито имам нуждата да бъда разбирана и оправдана... Не ми се занимава с неща, които не зависят от мен. Харесва ми тишината на февруарския залез. Харесва ми усещането за принадлежност към нещо много по-огромно и неописуемо от моята млака объркана вселена. Днес просто ми се диша... далече от уморените човешки същества, далече от тяхната безнадеждност и скептицизъм, далече от болката и неудовлетворението... Днес искам да се вслушам в себе си и да си подаря онова щастие, което заслужавам! Затварям очи и се превръщам във вятър... от онези ветрове, които тихичко нашепват в листата на дърветата разни, техни си тайни за живота:

....Когато умората седне на рамото ти, отпусни газта, натисни плавно спирачките и отбий по някой черен път. Нямаш представа как би те заредил един изгрев или залез. Нямаш представа колко неща ще си дойдат на мястото, ако си отпуснеш няколко мига за себе си, далеч от месомелачката, в която днешните хора са превърнали живота си. Все още никой не ти е наложил такса за съзерцание, така че по-добре да се възползваш, докато и това не се опитат да ти отнемат като право. И бъди щастлив, правейки онова, което ти харесва, обичайки онези, които значат нещо за теб, усмихайки се напук всичко и на всички... Защото няма време!!!

Прекрасна си Из"Дневниците на един вятър" 529776

За момент си помислих, че чета фрагменти от собствените си дневници, контесо. И аз съм тук!

[You must be registered and logged in to see this link.]

[You must be registered and logged in to see this image.]

Ти наистина си Вихрушка по душа! Из"Дневниците на един вятър" 650269930

Скоро си мислех,колко еднакви сме понякога в емоциите си...Благодаря ви,че сте наоколо !!!