Кратките източни форми в поезията

Предполага се, че първата японска поетична антология Манйошю Сборник от милиарди листа е завършена през втората половина на VІІІ в., но със сигурност е известно само, че последното по време стихотворение, включено в нея, е написано през 759 г. В тази антология са представени три основни поетични форми под общото название вака „японски песни“. Това са: чьока или нагаута „дълга песен“, в която се редуват строфи с по пет и седем кратки сричи, като общият брой на строфите може да достигне сто и повече; танка „кратка песен“, представляваща петстишие от 31 кратки срички (мори), разпределени по формулата 5-7-5-7-7; седока – шестстишие, в което разпределението на сричките е 5-7-7-5-7-7, като те образуват две строфи катаута.
Постепенно танка измества чьока и седока, които изчезват напълно през ХIV век, така че терминът вака започва да се употребява като синоним на танка.
Японските хроники приписват първата танка на Сусаноо но Микото (Суса-но-О-но-Микото) – брат на Великата богиня Аматерасу. След като побеждава осемглавия змей и спасява Кушинада химе, той се жени за нея и издига дворец в Идзумо. Стихотворението, в което Сусаноо възпява този дворец, е поместено в писмения паметник от началото на VІІІ в. Коджики и се разглежда като първата вака в японската литература.
От гледна точка на ритъма танка се разделя с цезура на две строфи – горна (kami no ku) и долна (shimo no ku). През различните периоди от развитието на танка съставът на тези строфи се е променял. До края на ІХ в. цезурата е след втория или четвъртия стих (5-7/5-7-7 или 5-7-5-7/7), а от началото на Х в. предпочитана е формата (5-7-5/7-7).
Разделянето на танка на две части или строфи засяга не само ритъма, но и съдържа¬нието. Това дава възможност двете строфи да получат относителна смислова самосто¬ятелност и на тази основа се появява нова поетична форма, наречена ренга, т.е. свър¬зани строфи. Ренга е колективно творчество, като един автор пише началната строфа от три стиха, следващият добавя строфа от два стиха и т.н.
По-късно на базата на ренга възниква т. нар. комична ренга, която получава назва¬нието ренку. Стартовата строфа на ренку от три реда 5-7-5 се нарича хокку. Постепенно тази строфа придобива самостоятелност и така през XVII възниква новата поетична форма хайку.

Фондация "Буквите"