Идилия във кожата на демон

Черен пламък облизва
сянката на Луната.
Извадени са очите на совите.
Като от гръм ударена
рухва без стон Тишината.
Руши се Илюзията.До основите.
Час- пик, в който изпълзяват влечугите -
най-лепкавите и гадни рептилии.
Те са онова, което отричат Другите,
ония, които още вярвят в идилии...
Тази вечер си красив, Господарю на бездната.
Низостта ти с удоволствие ще споделя.
Налей ми от лъжите си,
добре изстудени и нагарчащи.
Без сърце не боли.
Да пием за това!!!
Обичам черната кожа, обвила тялото ми,
като онази на черната мамба,
гъвкава и с блясък лек.
Полуразтворена,
контрастираща с бялото,
единствено издаващо ме,
в тъмното, че съм човек.
Тази нощ не е като другите.
Ще ти позволя да погледнеш
в непристъпната ми душа.
Лабиринта, който вече не пази Минотавърът.
Мъртъв е...Няма го...Отминали времена.
Най-хубавото време за страст е Новолунието.
Нищо да не знае ослепялата Луна.
Тялото ти ми свети с огньовете на Блудното.
Тази нощ за теб аз съм просто Жена.

Силен стих! [You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this link.]