Лъжа е "По-добре късно, отколкото никога"

От лобната скала в безлунна нощ
последен гълъб бял ще ти изпратя
и ще те чакам там до полунощ,
като дъга в дъждовно, жарко лято.

По скален ръб див ирис нацъфтял
звездите в капки-маргарит събира.
Не се бави, защото закъснял,
блуждаещ лъч смъртта си в мрак намира.

И се взривяват неродените слънца
там, някъде високо във всемира.
Огромен Космос - дупка от тъга,
в която паднеш ли, душата ти умира.

Под тънка роба от лилаво-син сатен
прозира кожата ми -гаснещо сияние
и бавно стине горда кръв във мен
по вени тръпнещи в заглъхващо стенание.

Ела на кон с копита от кристал.
Нощта във гривата му сластно да се смее.
В сърцето си море от страст събрал,
не го разливай.Да прощавам не умея

и ако дойдеш късно празен и студен,
ако ръцете ти са бледи и нехайни,
ще скоча в урвата. Не се моли за мен,
а запилей се сам по краища незнайни.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Толкова много сила има в стиха ти! Направо е стихиен! И същевременно е така нежен! Изключително съчетание!

[You must be registered and logged in to see this image.]

[You must be registered and logged in to see this image.]