Златна клетка

Ти беше птиче красиво
във клетка от злато,
природата дива
ти бе непозната.
Аз открих те самичко
и ти отворих вратата,
на волната птичка
подарих свободата.
С радост затвора напусна,
кацна на мойта ръка,
бързо със мене се впусна
двама да видим света.

От мен не получи ти злато,
не те поставих във плен,
едничка бе свободата,
която получи от мен.
Нямах сребро и рубини,
имах само сърцето.
Вместо диамантите сини,
аз ти дадох небето.
Вместо верига кристална,
дадох ти пъстра гора.
Вместо затвора фатален,
подарих ти една свобода.
И летеше волната птица,
сред облаци бели в небето,
до вчера - във затвора кралица,
днес имаше само сърцето.

Свободата ти дадох тогава
и ти със радост изпи я,
а когато реши да избягаш,
сърцето крещеше ми "спри я!"
Но аз не можех да стана
за тебе клетка от злато.
И спомен за мене да няма,
помни поне свободата.
Избра си сега към небето
да гледаш през златна решетка,
на някои хора сърцето
живо е само във клетка.

И аз не ще те осъдя,
щом така си щастлива,
но и затвор не можех да бъда,
аз съм само небето красиво.