Пътят на пророците

Пресякохме пустинята на времето,
гонехме несбъднати мечти,
част от себе си погребахме,
на друга позволихме да лети.

Прекосихме планината на забравата,
спомени оставяйки зад гърбовете,
и спахме във прегръдката на безпощадната
кралица на студа и снеговете.

Преплувахме морето на богатствата,
но не пожелахме неговото злато,
защото върху него властва тя -
единствената мащеха на злото.

Изгубихме се във гората на самотните
и дълго търсехме спасение,
видяхме хора незапомнени,
търсещи от други просветление.

И небесата даже прекосихме,
и там във търсене на Бога,
чудим се какво открихме -
мълчание, сълзи, тревога.

И по пътя вечен на пророците,
търсим истината за душата,
във борба против пороците
копаем пътя под земята.

Питаш ме какво разбрахме ли?
Че грешен път не съществува.
Търсеният Бог съзряхме ли?
Не, но повярвай ми - не си и струва.