Трети Март

На колене ли си, Родино, майко свята?
Децата ти са птици без криле,
разпръснати, в едно нестройно ято
под чуждо и намръщено небе,
по улици напукани от жажда
със камъни от крепостни стени
на време минало, но наше, многославно-
и вън, и тук с копнежа на дете
за слънце и за обич натежали-
откъснат грозд от нечия ръка,
която го прибира и не дава
да си наквасят те пресъхнала уста.

На този ден се свеждат знамената,
за да погалят пак тез пламнали чела,
които помнят, че родината е свята,
че свобода се взема ... на война,
със много кръв и с жертви свидни, млади,
със болка, бликнала като след дъжд река.
Отишлите си идват на площада,
да проверят какви са днешните сърца,
дали си струваше да легнат по полята
и да препречат пътя на башибозук,
за да ни има с теб, Родино, майко свята
и бъдещето ни да ни намира тук.