Смачкан лист с откровения, на дъното на джоба

/диптих/
1.
Забърса думите си
като трохите по масата,
отвори вратата
и излезе навън,
остана да кръжи -
дим цигарен душата ми,
бавно чезнеща
сред полуистини
и откровени лъжи.
И нямам сили
да си поискам сметката,
недопитото в чашата ми
вкисва се и горчи.
На екс, приятелю,
изпий самотата ми,
после чашата празна
в стената счупи!

2.
Пак ще докуцат бледи
дните ми - просяци
с протегната длан
за стотинка. И две.
Едра банкнота
от поомачкани спомени
в мръсната шепа
слагам с мъртво сърце.
Пияни са сетивата ми,
нежността е разголена,
танцува по масите
и затваря очи.
Кога ли превърнахме
в чалга живота си?
В псевдоеротика
и вулгарност?!
Кажи!