Небето ми в момента е раздрано

Чайникът отдавна изкипя и се разсърди.
Счупи порцелановите чинийки и чаши.
Кой си ти, че можеш да ме съдиш?
Аз съм тази, която отдавна порасна
и удари всеки понеделник в стената,
остави си утехата в забравената сряда.
Не чукай, като дойдеш, по вратата,
обърни ми гръб, тръгни си, бягай.
Небето ми в момента е раздрано
от няколко бесни светкавици,
запазили сълзите си в тайна,
изхвърлили ненужните си навици.
И цяла седмица вали, а време няма.
Загубена съм в превода на дните.
Останаха ми няколко мъниста само,
да ми напомнят, че съм никоя.

[You must be registered and logged in to see this image.]