ненаписано в дъжд

Отново ми се иска с цяло гърло да мълча
да нанижа на кинжала ми безкрая
да пониквам, после дълго да валя
и подяволите хората и феите... все тая.

На кой му пука всъщност, че валя,
че пилея милиони сребърни личинки.
Хората се крият в дупките си и си спят,
пазят скъпоценните си хреми и настинки.

Жалки са- дъжда е чиста сила!
Звяр, къде си? Загубила съм твоята следа.
Зимата ли бяла нежно те е скрила
или се скиташ някъде из древната гора?

Страхотно е :white rose:

и