Кокичета и светла тъга

Няма да ти позволя в душата ми да се ровиш
със студените си и жестоки ръце.
Няма да допусна светлината да ми отровиш.
Ти си безчувствена, но аз имам сърце.

Въртя се в кръг по поляните ти заледени,
обръщам се след себе си, няма следа от път.
Капят сълзи от слънце безкрайно уморено.
Умората е състояние, тя няма плът.

Бяла, като саван на мъртъв мой нежен спомен
разтваряш се. През мен преминаваш - призрак. Мъгла.
Товарът, който днес ми оставяш е огромен-
в жива плът писа с нокти послания...Суета...

Междинното време между теб и нова пролет
е чистилище. Няма начин да му устоя.
Искам, не искам - страдам. Моля се. Нов полет
над кукувиче гнездо - кокичета и тъга.

Стопи се!... С гореща мисъл от тук ще те прогоня.
От всяка твоя капка заскрежена кръв
елексир ще приготвя. Ще си изкова и броня
от дните , които ми оставяш за стръв.