И още малко реалност

Млад човек си вече на шестнадесет години
Седемнайстет може би…,
А в душата си – дете.
Живееш в свят изпълнен със илюзии
Капки грях и излятата омраза в тях.
И ето идва оня ден палиш първата цигара
Казваш : “Трева е какво от това
От една цигара наркоман не се става”
Минава месец, година дори,
А твойте цигари не са нито една
Нито две нито три.
И от тревата минаваш на твърдо
Хероин…кокаин може би
Нещо, което да носи забава
Забрава май че дори.
И ето ти тръгваш по нейния път
На нея подаваш ръка
Забравяш любов и приятелство
Забравяш това, което пишеше в проза
Само и само да можеш нали
Да набавиш поредната доза.
А тя и помага да вкопчи още
По-силно във тебе ръка
Да не ти дава дори за миг
Назад да обръщаш глава.
И ето я стигнахте нейната цел
На крачка седиш от смъртта
Поглеждаш я подаваш и нежно ръка
И губиш се нейде в безкрая.

Много истинско, много красиво и много болезнено luck

Благодаря! Споменах аз че социалното ми аз е болезнено и истинско! 111