Клоун

Този клоун надвисва над теб със усмивка.
Нямаше като рожденник своите балони.
Нямаше свещички, восъчни цифри.
Нямаше стълба.Подаръци. Пони.

Сякаш осъмваше всеки ден под наем.
И арендата влачи дългове неизстинали.
Пердетата закърпени с душата му от кал.
Не беше една. Отчаяна. Глинена.

Стъпките с тъжни звънчета огласяха прага
когато си идваше вкъщи бездомен.
Майка му правеше торти за празници.
Колко горчиво. Смях. И ирония.

Път. Обувки изхабени от тичане.
И детство от пясък наум построено.
Клоунът във мен... колко обичане
на смях и на халост ... така потрошено.