Разлято на прага вино

Тръгвам си, не съм и идвал
истински при теб. Бил е дух.
Бил е, но сега не е останал.
Ти не плачеш- "тръгвай си" ли чух?

Чуваш шепота на болните листа,
капещи от почернели клони,
есенна безумна пустота
зад прозорците ми всяка нежност гони.

Гонят се безумни ветровете-
две вихрушки в ледена пустиня.
Косите ти... С ръцете си заплете
в моя гняв- прости ми ти, любима.

Прошката ти грабват ветровете,
дланите ми са мъртвешки хладни,
като осланено, бледо цвете
тази нощ в ръцете ти ще падна.

Листата ти да късам без утеха,
лист по лист на вятъра да дам.
Слънце бях, не мога вечно да ти светя,
тръгвам си, но за да бъда сам.

Тръгваш си, сега, когато страдам,
всеки път предаваш ме така.
Пирова победа за награда
днес празнува нашта суета.

Пирува- да! С блюда несподеленост,
ордьовър с измама и винО от мак.
Груб съм- да. Моята откровенност
превърна ме в пиян по теб глупак.

Пиянството ти май е доста тежко,
търкулнат пред вратата ми глупак,
щом изтрезнееш,непризнаващ свойте грешки
след някой свой копнеж ще хукнеш пак.

Боримир и милейди Деандра