Понякога. Детството.

Понякога. Детството.

Понякога си спомням за една врата,
през която детството напира да се върне.
Това бе свят, изпълнен с чудеса,
от който спомените ми са много пъстри.

Понякога избирам да вървя в дъжда
и да чакам слънцето да ме прегърне –
това са мигове на пълна красота,
в които спомените със любов ме връщат.

Понякога очаквам че зад ъгъла
едно лице познато ще ме зърне
и с вик от някогашните деца
две пакости отново ще се случат.

Безкрайни зими, вечните лета –
все още помним старите игри.
И днес, с понякога издрани колена,
оставаме деца, пораснали дори.

[You must be registered and logged in to see this image.]

да живее детското в нас Понякога. Детството. 650269930

добра тема Херцоже-реверанс! kiss

[You must be registered and logged in to see this image.] И аз мисля, че човек никога не бива да пораства напълно. Ако знаеш, херцоже, колко спомени нахлуха като прочетох този стих. Много красиво си го написал!