Една надменна нощ

Тази нощ е ревнива и черна,
и ме гледа с студени очи.
Виновна за нещо?!... Навярно.
С жлъч изсъсква-мълчи! Не плачи!
Искам само ей тъй, да ме гушне,
но тя дръпва се с хладно лице.
Мокра шума в краката ми шушне.
Трън забива се в мойто сърце.
Е, добре, ще си ида. Какво пък.
Жестока, безумна и зла.
Всичко с тебе върви ми наопък.
По-добре да се шляя сама.
Ще си търся късмета на запад,
там,където залязва денят.
Гневни сълзи по бузите капят.
Не ми пука, че искат да спят-
ще събудя със писък душите
на безличните минали дни.
Нека сънени плахо се питат-
таз дали полудява...Или?!
Ще ме търсиш, надменна и смугла,
ще са празни ръце и сърце.
Но потънала в хорската джунгла,
вече нямам си свое лице.