Не ми режи крилете (Идва есен)

Не ми режи крилете, аз съм крехка.
Душата ми се свива в своето вътре.
Стъпките прощално във ума отекват,
любовта е болна. Сърцето ми стъклено
се разби на парчета. Аз нямам време.
Прегърнала съм силно края на света.
Цветовете на дъгата черното отне ми.
От строшеното сърце останаха стъкла,
които се забиват на обичта в очите.
Сълзливи са ми сънищата. Дъждът се разплака
В този грешен свят душата ми е скитник.
Нямам собствено име. Няма кой да ме чака.
Строших се на парчета. Живота си събирам.
Капчуците самотни свирят тъжна песен.
У дома е пусто, не ми се прибира –
мина зимата и идва есен... тъжна есен.

[You must be registered and logged in to see this image.]

:lovely night: :lovely night: