Порти за затръшване

Скърца портата.Панти паянтови
на косъм от прилеп висят
и излизат копнежите шантави-
тази нощ те ще хапят, скимтят.

Фучи булеварден свирепия вятър
и замята непокорен перчем
ще те отвея- не си ми приятен
не ме закачай, таз нощ, да речем!

Бродят смръщени, малко отнесени
и си търсят белята мечти,
рапиращи спомени пролетно-песенни
събират се. Огън гори.

И огън и клади,но с готически ноти
и в тях сребърен сняг се топи
от сладникави думи никнват ми нокти
с които ще късам лудите дни.

И на бърза закуска ще схрускам тъгата си,
после дълго ще падат уморени пера.
Не ми разправяй, че си нямаш приятели,
всяка втора минута умира звезда.

Звездите мрат от горчилките в спомени,
затова си вързах фортуна една,
с която ще гоня всички твои ангели
и ще затръшна и порта, и свойта врата!

Гео и SkY