"a daughter of eve"

Christina Rossetti (1830–1894)

A Daughter of Eve

A fool I was to sleep at noon,
And wake when night is chilly
Beneath the comfortless cold moon;
A fool to pluck my rose too soon,
A fool to snap my lily.

My garden-plot I have not kept;
Faded and all-forsaken,
I weep as I have never wept:
Oh it was summer when I slept,
It's winter now I waken.

Talk what you please of future spring
And sun-warm'd sweet to-morrow:—
Stripp'd bare of hope and everything,
No more to laugh, no more to sing,
I sit alone with sorrow.

Дъщерята на Ева
(Кристина Розети 1830-1894 )

Какъв наивник бил съм
за да спя след пладне
и да се будя във студена нощ
изпод лъчите на луната хладна
откъснал розата преди да е в разкош
и чистотата бяла откъснах дори
на плахата лилия с белите сълзи...

Градината си своя не опазих
Посърнаха цветята ми погазени
И плаках аз като дете
Ридаех дълго- сълзи безутешни
Вън лято беше , аз заспах
Събудих се
На зимата във клещите ...

А ти говориш ми за бъдещата пролет
Където слънчевите багри ронят
Но голо , безнадеждно е във мене
И всичко спи ,и всичко дреме
Смехът изчезна , песента я няма
Стоя самичък със тъга голяма ...

Прекрасно е :white rose:
Почти като картините на брат и Данте Габриел.