ЗАРАДИ ДЪЖДА

По стъпките на пролетния дъжд,
дойдох единствено,за да се влюбя в теб.
Измислях си,че можеш да ме стоплиш,
и кръстих те Синът на Феб.
Заравях ветровете във очите си
и се топях във ледените ти ръце.
За сляпата любов бях чувала.
Ала не вярвах,че се случва с мен.
Сега дъждинките ми са безброй кристалчета.
Ледът не топли.Знаех от преди.
А исках просто някой да ме сгрее...

Виновен бе дъжда, нали?

Ах, този дъжд,
все с него се залъгваме,
удобно във очите ни вали,
когато плачем
и когато невъзможно е,
да скрием гордо своите сълзи.
И ледени момчета ни охлаждат,
не сняг, а град по чувствата трещи,
тревите лягат, пак ще станат,ясно е,
но от такива удари така боли.

прекрасен стих, мила, поздрави
rev

[You must be registered and logged in to see this image.] Красота...