skyblueirina МаркизатА- златен минзухар
Аз съм : Драгоценни камъчета оставих : 6344 В този свят съм : Маркизата По душа съм : пазителка на тайни Думите ми в злато са... : 6415 Реверанси : 149 Довя ме вятърът тук на : 21.08.2008
| Заглавие: Разказвай ми, но тихо да не чуят ... Нед 31 Окт - 23:55:32 | |
| Червени мухоморки във съня ми на пепел стриват смръщени шамани, едно дете си сгъва оригами и нямам сламка, за която да се хвана... Камък хвърлен в море нарязани коприни, нито сламка , нито кораб нужен ни е- хвърли се дръзко в небето, а ти земя, пусни ни! Като хартиен жерав ще сме ние.Небе дъждовно, мокра тръпка нежност крилете ни ще сгърчи отмалели. Дъждът ще се превърне в буря снежна, къде ще се укрием с теб, къде ли?! Неверница съм, И не вярвам! Също ти- и не вярвай на съня. Не помниш ли .. за сънищата си наяве, снежната ти врана? Не ще ни спре ни зимата, нито дъжда.И пак отвари против скръб ще бърка времето, ще ги налива в чашките на жълти макове, ще пием и летим. Със крак във стремето подсвирква си нощта съня дочакала. Нощта, с бич приспива наш'то непокорство, когато отварата на екс изпием при зори, моите прилепи до твойта тъмна гордост ще са свободни, и нищо че отляво пак боли.--------- Гео и Скай |
|