Днес пък било ден на шоколада

Днес е ден на шоколада
Съмнявам се тук да има някой, който да му се мръщи.
Така че - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ШОКОЛАДКИ И ШОКОЛАДЧОВЦИ,
пожелавам ви амиии- шоколад!

Днес е Европейският ден на шоколада
7 юли 2010 г.

Днес държавите-членки на Европейския съюз честват празника на най-любимата храна на малки и големи – шоколада, тъй като на 7 юли 1550 г. в Испания пристигнала първата пратка какаови зърна от Южна Америка.

На Стария континент станал популярен първо като напитка, която в продължение на столетия била изключително скъпа и достъпна само за най-богатите. Едва през 1828 г. холандският химик и наследник на фабрика за какао Конрад ван Хутен изобретил какаовата преса, която намалила значително цената на продукта. Първото шоколадово блокче било създадено от Джон Кадбъри през 1842 г., а пет години по-късно твърдият шоколад бил пуснат в масожва продажба на Острова. Чак през 1876 г. швейцарецът Даниел Петер прибавя към шоколада мляко, а от откритието му веднага заинтригува швейцарската фирма “Нестле”. Познатата днес форма на шоколада, която лесно се топи в устата, е създадена през 1879 г.от друг известен швейцарски майстор-сладкар – Рудолф Линд от Берн.

Днес учените посочват, че шоколадът има редица полезни за здравето свойства. Подобно на червеното вино, чая, броколите и зеления лук, той предпазва сърдечно-съдовата система и предотвратява появата на някои видове рак заради съдържащите се в него растителни полифеноли. Полезните молекули се съдържат в какаото, където концентрацията им достига до 20%. По тази причина в чаша шоколад има повече полифеноли, отколкото в чаша чай или вино. Това обаче не важи при млечния шоколад. Изследванията показват, че колкото повече е млякото в шоколада, толкова по-малко са усвоените от организма полифеноли.

Полифенолите в зърната на какаото, наричани флавоиди, са много активни антиоксиданти. Те се съдържат в най-големи количества в черния шоколад, но с него също не трябва трябва да се прекалява. Ако се тъпчете цял ден с шоколад, неблагоприятният ефект от захарта и мазнините, ще заличат изцяло постигнатото от флавоидите. Умерената му и редовна консумация е за предпочитане пред еднократното преяждане, тъй като полифенолите се усвояват лесно и бързо напускат организма – до 6 часа след приемането им.

Изследвания, представени на последната годишна конференция на Американската кардиологична асоциация, показват че няколко парченца черен шоколад на ден имат същия ефект като аспирина върху съсирването на кръвта и по този начин значително намаляват риска от запушване на кръвоносен съд.

Австралийски учени от Университета на Аделаида пък установиха, че парче шоколад на ден има същия ефект за високото кръвно като половин час спортуване. При хората, страдащи от високо кръвно налягане, шоколадът намалява риска от сърдечен удар или инсулт с 20% за период от 5 години, като положителното му въздействие се дължи на разширяващите кръвоносните съдове флаваноли.

Какаото в шоколада съдържа и множество ободряващи психоактивни вещества. Сред тях са теобромина, придаващ горчивия вкус на какаото, и фенилетиламина, наричан още “субстанция на любовта”. Освен това шоколадът стимулира и производството на серотонин, който е всепризнат антидепресант. Заради високото съдържание на магнезий, той има доказано антистресово и релаксиращо въздействие. Накрая, но не и на последно място, консумацията на шоколадът стимулира отделянето на ендрофини – невротрансмитери, познати повече като “хормони на щастието”. Затова в моменти на депресия или умора малко шоколад винаги помага.

Любопитно е, че въпреки големите количества бързоразтворими захари, шоколадът не предизвиква диабет. Гликемичният му индекс (индекс, показващ доколко даден продукт може да повиши кръвната захар, б. ред.) е относително нисък – под 50. Според последните изследвания, дори кариесите, с които плашат редовно любителите на шоколад, се дължат по-скоро на лоша устна хигиена, отколкото на сладкото изкушение.

Въпреки множеството му достойнства, следва да се отбележи, че понякога прекалената консумация на шоколад може да е вредна за страдащите от бъбречни проблеми, заради съдържащата се в него оксалова киселина.

[You must be registered and logged in to see this link.]

боговете

Заради шоколада ацтеките и маите правели човешки жертвоприношения. На древните обитатели на днешно Мексико дължим откриването на ценното какао, станало основа на сладките изкушения, към които е пристрастено целокупното човешко население от най-ранна детска възраст.

Някъде към 600 г. от н. е. на полуостров Юкатан в Мексико маите създали най-старите известни на човечеството какаови плантации. Смята се, че няколко века по-рано са познавали какаото, приемали са го за ценна стока и го използвали като средство за разплащане. От зърната на какаовото дърво правели напитка.

Ацтеките вярвали, че бог Куетцалкоатъл се спуснал на Земята по лъча на Зорницата с какаово дърво и го дал на хората. После ги научил как да пекат и стриват какаовите зърна и да правят от тях хранително тесто, което се разтваряло във вода. Според легендите, който изядял плода на какаовото дърво, получавал мъдрост и сила. С течение на времето започнали да прибавят към напитката различни подправки.

Ацтеките наричали напитката „чокоатъл” или „горчива вода”, а маите „ксокоатъл”. „Какао” може би идва от ацтекската дума „какауатъл”.

Според митологията шоколадът бил любимата напитка на боговете и те дарили хората с какаото като благословия. Древните вярвали още, че пазителки на какаото били богинята на храната Тонакатекутли и богинята на водата Калчиутлукуе. Всяка година в тяхна чест извършвали човешки жертвоприношения. Последната храна на жертвата била именно какао.

Христофор Колумб донася какаото в Европа. До 1492 г. Старият свят не знаел нищо за шоколада. Испанският крал Фердинанд и кралица Изабела за първи път видели какао, когато Колумб се завърнал триумфално, след като достигнал „Индия”, и положил в краката им купища причудливи и непознати неща. Между тях имало и няколко тъмнокафяви зърна, които приличали на бадеми.

Кралят и кралицата обаче не оценили важността на това откритие. Едва испанският завоевател Ернан Кортес осъзнал колко ценна стока са кафявите зърна, отглеждани в новозавладените територии.

Докато предвождал испанските конкистадори в Южна Америка, Кортес открил, че ацтеките използвали какаовите зърна, за да приготвят царското питие „чокоатъл”. През 1519 г. император Монтесума, за когото се говорело, че изпивал по 50 чаши от ароматната напитка на ден, сервирал шоколада на испанските си гости в огромни златни чаши. Тъй като императорът пиел големи дози „чокоатъл”, преди да навести харема си, испанците решили, че новата напитка повишава мъжката потентност.

Чокоатълът на Монтесума обаче бил твърде горчив за европейския вкус и хората на Кортес започнали да подслаждат напитката с тръстикова захар. Докато стигне до Испания, тя претърпяла още няколко промени. Конкистадорите експериментирали и я смесили с още новооткрити подправки като канела и ванилия. Някой стигнал и до прозрението, че шоколадът ще има по-добър вкус, ако се сервира горещ.

Новата напитка се харесала страшно много на испанците. Испания мъдро започнала да отглежда какао в отвъдморските си колонии, което сложило началото на доста доходна търговия. В продължение на век те пазили в тайна рецептата на напитката.

Все пак тайната била издадена от испанските монаси, посветени в обработката на какаовите зърна, и цяла Европа се влюбила в шоколада. За известен период се превърнал в предпочитано питие във френския двор, който диктувал модата на Стария континент.

Смята се, че първият ресторант за шоколад бил открит от един французин в Лондон през 1657 г. Цената му била доста висока и англичаните го приемали като напитката на елита. Испанският историк Овиедо, творил през XVI век, пише: „Само богатите и благородниците можели да си позволят да пият шоколад, защото това буквално означавало да пият пари. Какаото се използвало като разменна монета между всички националности. Така например в Никарагуа един заек се продавал за 10 какаови пръчки, а със 100 какаови зърна можел да се купи доста сносен роб.”
Шоколадът бил използван дори като лекарство.

Освен всичко друго пиенето му било много модерно. Според вкусовете към какаото прибавяли вино, мляко, бира, подсладители, подправки. Отначало шоколадът бил приеман за мъжка напитка, но по-късно започнали да го дават и на децата.

Ръчните методи на производство, прилагани в малките магазини, с времето отстъпили на масовото производство. Преходът бил ускорен и от настъплението на усъвършенствания парен двигател, който механизирал процеса на стриване на какаото, и цената на шоколада станала по-достъпна.

XIX век донесъл нововъведения в историята на шоколада. Още в края на предния век в Торино била създадена първата форма на твърд шоколад, който Пиер Пол Кафарел започнал да продава в големи количества през 1826 г. През 1819 г. - в Швейцария, разбира се, - Ф. Л. Колиър открил първата фабрика за шоколад.

През 1828 г. холандският майстор на шоколад Конрад Йоханес ван Хотен изобретил какаовата преса, което допълнително намалило цената на производството. Той патентовал метод за извличане на мазнините от какаовите зърна и производството на какао на прах и какаово масло, открил и начин за отстраняване на горчивия вкус от шоколада.

Приема се, че през 1847 г. е създаден първият шоколад за ядене от британеца Джоузеф Фрай, а две години по-късно шоколадови блокчета произвеждат и братята Кадбъри, които са дали името си на популярна днес марка сладки изкушения.

Швейцарецът Даниел Петер, който се включил в шоколадовия бизнес на тъста си, създал технология за прибавяне на мляко към шоколада. Така през 1867 г. се родил млечният шоколад, който познаваме днес. Негов съсед, производител на бебешки храни, на име Хенри Нестле му помогнал да извлече водното съдържание от млякото, за да стане шоколадът плътен.

През 1979 г. друг швейцарец – Рудолф Линд от Берн, направил шоколад, който буквално се топял в устата. Новата технология осигурила на фирмата му дълголетна слава, която продължава и днес.

(това може би е по тази тема...) Question

Топ 25 причини защо шоколадът е по-добър от секса

25: Лесно можеш да намериш 20 см шоколад

24: Можеш да ядеш шоколад през целия уикенд и в понеделник отново да можеш да ходиш

23: Шоколадът не ти дрънка глупости, след като го изядеш, като ти пречи да спиш

22: Можеш да го ядеш с малки деца, без да отидеш за това в затвора

21: Не е нужно да молиш за шоколад

20: При шоколада размерът няма значение – винаги е добър

19: Като ядеш шоколад, това не пречи на съседите да спят

18: Никога не си прекалено стар или прекалено млад за шоколад

17: Можеш да опиташ толкова вида шоколад, колкото издържиш

16: Лесно се намира добър шоколад

15: Можеш да ядеш шоколад по всяко време на месеца

14: От шоколада не се забременява

13: При шоколада няма нужда да се преструваш

12: "Ако ме обичаш, ще гълташ" има реално значение при шоколада

11: Като ядеш шоколад, в устата ти не влизат и косми

10: Купуването на шоколад не ти дава угризения на съвестта

9: Можеш да поискаш шоколад от непознат, без да ти ударят шамар

8: Можеш да ядеш шоколад на бюрото си без да притесняваш колегите

7: Двама души от един и същи пол могат да ядат заедно шоколад, без да ги наричат с разни епитети

6: Ако захапеш ядките здраво, шоколадът няма нищо против

5: Можеш да ядеш шоколад пред родителите си

4: Можеш да продължаваш с шоколада докато искаш

3: Спокойно можеш да ядеш шоколад, докато шофираш

2: Шоколадът задоволява, дори когато се е размекнал

1: Можеш наистина да ПОЛУЧИШ шоколад.

happy